Време за действие

В края на седмицата предстои една от най-важните срещи на върха на ЕС в последно време. Поне по предварителни очаквания на нея трябва да се вземат поне две ключови решения за бъдещето на Европа - за съдбата на Брекзит и за разширението на съюза към Западните Балкани, в частност Албания и Северна Македония. И двете теми обаче са обект на тежки дискусии, които ще продължат до последния възможен момент и трудно може да се предвиди какъв ще бъде крайният резултат по всяка от тях. 

Спокойно може да се каже, че мнозинството граждани и от двете страни на Ламанша вече просто искат Брекзит да намери своя завършек под една или друга форма, но макар 31 октомври да приближава с пълна скорост, се повтаря ситуацията от март - нищо не е ясно. Отчита се известно сближаване на позициите между Лондон и Брюксел, като преговорите продължиха зад закрити врати и през този уикенд. Но въпросът стои все така отворен.

По-близък до нас е въпросът с приемането на Албания и Северна Македония, особено след миналата седмица, когато българското правителство свенливо размаха пръст на Скопие, но все пак не посмя да отиде по-далеч. Всъщност, ако някой наложи вето на започването на преговори с двете държави, той едва ли ще е от Източна Европа. Съпротивата срещу приемането на нови страни членки не идва от нашия регион, а от т.нар. Стара Европа. 

През уикенда Ангела Меркел се срещна с френския президент Макрон, за да го убеждава да подкрепи членството на Скопие и Тирана. Разногласията са очаквани - Германия винаги е имала силно влияние на Балканите, политическите и икономическите й връзки с източноевропейските държави са много по-развити и от Берлин винаги са разчитали на тях за подкрепа. Ние сами виждаме тези взаимодействия у нас. Така включването на още такива държави в ЕС работи в интерес на Германия. В същото време Макрон не е особено популярен в нашата част на континента, наложи се да се сблъска със сериозна опозиция от Източна Европа за т.нар. пакет УМакронФ и е разбираемо да е по-скептично настроен. 

Комбинацията с евентуален Брекзит показва и изместване на баланса в Брюксел - отива си един от стълбовете на УстараФ Европа, влизат членове от УноваФ Европа. Изместването е дори географско. Няма как страни като Франция и Нидерландия да не се притесняват от намаленото си влияние и да не се съпротивляват. От другата страна, заедно с Германия, пък са и страните от Вишеградската четворка, чийто външни министри публикуваха издържано в изцяло проевропейски дух общо изявление в подкрепа на започването на преговори с Албания и Северна Македония. Вероятно именно с мисълта за разширяване на източноевропейския лагер и повече контрол върху общата европейска политика. При Бойко Борисов България традиционно се опитва да е приятел и да угоди на всички, но така рискува да остане без собствена позиция и да върви винаги след събитията. Със съответните щети от една такава политика.

Проблемите, които ще се дискутират в края на седмицата, не свършват дотук. След като Урсула фон дер Лайен не успя да състави комисията си навреме, най-вероятно тя ще заработи едва през декември. Последният удар за нея беше отхвърлянето на френското предложение за еврокомисар, което де факто и де юре осуети спазването на предвидените срокове. 

ЕС е също пряко заплашен от последиците от турската офанзива в Сирия - вече за никой не е тайна, че Турция открито работи с джихадистите и ползва бежанците като разменна монета. Оръжейното ембарго за Анкара е доста мека мярка, която няма да доведе до необходимия ефект. На ЕС ще се наложи да заеме по-твърда позиция, ако наистина иска да защити интересите си.

На срещата трябва да бъдат обсъдени още търговската война със САЩ, политиката по отношение на климата и много други належащи теми. Ще видим дали евролидерите ще имат време за всичко. Със сигурност обаче срещата на върха на ЕС обещава да не е протоколна.