Време на съзидание, време на разруха

Навлязохме в 30-ата годишнина от фаталната за българския народ дата 10 ноември 1989 г. Ако сравним промените след 9.IX.1944 и тези след 1989 г., ще констатираме голямо различие в постигнатото в социално-икономическото и културното развитие на страната. След Втората световна война правителството, което дойде на власт, завари ограбена и напълно разрушена страна. Голяма част от оскъдните стоки, за близо 70 милиарда, бяха изнесени в Германия и до ден днешен страната ни нищо не е получила срещу тях.

В навечерието на Втората световна война известният по онова време австрийски журналист Дитрих Винер, който посетил България, писа след връщането си във Виена: "Знае ли цивилизована Европа, че в нейните предели живее народ, който и днес обработва земята така, както нашите прадеди преди един век; че в качеството на работен добитък там често се използва човекът. Бих искал да вярвам в бъдещето на тази красива страна, но не мога. Това е съдба, от която България трудно ще се отърве."

Действително населението преди 9-и септември 1944 г. в огромното си мнозинство живееше много бедно, особено по селата. Липсваше електричество, използваха се газени лампи и лоени восъчни свещи. Отоплението им беше с тезек - изсушени говежди изпражнения. Къщите им бяха от пръчки, замазани със слама и пръст. Пътищата на село бяха черни и кални, чакълените шосета бяха малко. Земеделската земя се обработваше с дървено рало, а по-късно - с железен плуг и животинска тяга. Водоснабдяване нямаше. Всеки носеше вода от геран (кладенец), изкопан в средата на селото. С кобилици и бакъри хората на гръб носеха вода за себе си и за животните. Непоносим и тежък живот сполетя мнозинството от българския народ. Не получаваха никаква информация, не знаеха какво става в страната. Радиоапарати в селата имаха единици - и то заможни, земеделци. 

През първите години след 1944 г. настъпва сериозна промяна в социално-икономическото развитие на България, особено по време на правителството на Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и Антон Югов. Правителството на Димитров успя на 10 февруари 1947 г. да сключи поносим мирен паричен договор, без да отстъпи част от територията на България. С този договор то направи успешен опит да изведе България от жестоката криза. Разработи перспективи за развитието на България от изостанала индустриална и земеделска страна в страна просперираща. Най-голяма заслуга това правителство има в развитието на селското стопанство. Внася селскостопанска техника и масово уедрява земята в кооперативни стопанства. 

Създадоха се машинно-тракторни станции, които бяха в услуга на земеделските кооперации. Вследствие на механизираното обработване на земята добивите многократно се увеличиха. С дървеното рало и железния плуг добивът беше 80-100 кг пшеница от декар. След механизацията достигна 250 кг. По-късно при използване на изкуствени торове и напояване добивът от пшеница достигна 600 кг от декар, а от царевица при поливните площи - 1000 кг от декар. Заплащането на кооператорите на ден нарастваше ежегодно. Извърши се и голямо хидромелиоративно строителство, включиха се много напоителни системи. През 80-те години имахме 12 млн. дка поливни площи. Населението на страната получи големи количества млечни и местни продукти, повече плодове, консерви. Повиши се жизненото равнище на хората от селото и града. В подем е жилищното строителство. Хората започват да се убеждават, че социалистическото общество е най-пригодно за тях лично.

Със същия темп се развиваше и промишлеността в България, изграждат се много промишлени предприятия. Голяма част от населението на селата се насочва към големите градове. Безработицата изчезва и се появява недостиг на работна ръка в предприятията. Налагаше се да се пренасочва работна ръка от едно селище в друго, за да не прекъсва промишленото производство. 

Построиха се нови сгради за почти всички държавни институции. И всичко това се правеше със средства на държавата, не се търсеха, както сега, чужди инвестиции. Държавата беше богата и не допускаше да се краде и ограбва създаденото, престъпността беше сведена до минимум. Държавата се оказа много добър стопанин, защото се грижеше за подобряване на жизненото равнище на хората.

А какво получи българският народ след 1989 г.? Загуби всичко, което в продължение на 45 години с ентусиазиран труд създаде. Само за 30 години "демокрация" всичко се разруши и от държавата премина в ръцете на частни и престъпни групи. Престъпността нарасна, наркоманията, грабежите и убийствата станаха всекидневие. Този престъпен период не заслужава дори да го коментирам, защото той е мрачно време, много от хората дори го сравняват с турското и фашисткото време. Става ми мъчно за моя многострадален народ.

Социализмът в цифри

За 1979-1988 г. България увеличава БВП на глава от населението с 234%. Това е "фалиралата" според новите учебници социалистическа държава. По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България се изкачва на 25-о място в света, през 2013 г. тя се е сринала на 78-о място, през 2014 г. е с най-ниския номинален БВП в ЕС и най-висока квота на мизерия - 21,8% по данни на МВФ.

А ето данни от НСИ от 1988 г., сравнени с днешните:

ПРОИЗВОДСТВО

1988

Металообработващи машини: 17 440 броя (през 2014 г.- едва 1930 броя).

Електрокари: 47 400 бр. (през 2014 г. - 180 бр.).

Мотокари: 35 100 (2014 г. - 210 бр.).

Домашни хладилници: 111 000 бр. (2014 г. - 0 бр.).

Цветни телевизори: 124 300 бр. (2014 г. - 0 бр.).

Памучни платове: 362 млн. кв. м (2014 г. - 8 млн. кв. м).

Вълнени платове: 45 млн. кв. м (2014 г. - 2,4 млн. кв. м).

Месо: 565 600 тона (2014 г. - 150 000 тона).

Мляко: 2,5 млн. л (2014 г. - 70 хил. л).

Зеленчукови консерви: 344 000 т (2014 г. - 67 000 т).

ИЗНОС

Електронни калкулатори: 46 700 бр. (2014 г. - 0 бр.).

Електрокари: 44 700 бр. (2014 г. - 0 бр.).

Телефонни апарати: 630 000 бр. (2014 г. - 0 бр.). 

Радиотелефони: 121 000 бр. (2014 г. - 0 бр.).

Пресни плодове: 139 000 тона (2014 г. - 7000 т).

Домати: 78 900 тона (2014 г. - 1100 т).

КОНСУМАЦЦИЯ

Прясно мляко - 195 л на година (2014 г. - 20 л).

Месо: 75 кг (2014 г. - 32 кг).

Яйца: 263 бр. (2014 г. - 143 бр.).

Плодове: 109 кг (2014 г. - 50 кг).

Захар: 35 кг (2014 г. - 7 кг). 

ЕНЕРГЕТИКА

До средата на ХХ в. сме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! 

- АЕЦ "Козлодуй". 

- ПАВЕЦ "Чаира" с турбопомпена станция на 360 м под земята. Няма европейски аналог. 

- Каскада "Белмекен-Сестримо". С три електроцентрали (първата е ПАВЕЦ).

- Каскада "Арда" с три язовира. Една от най-големите в Западна и Средна Европа.

- Източномаришки енергиен комплекс. 

Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

МЕТАЛУРГИЯ

До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. произвеждахме 3 млн. и 300 хил. тона стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света.

Леенето с газово противоналягане по метода на акад. Балевски и проф. Димов е забележително откритие в световното металолеене, над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

ХИМИЯ

През 1945 г. бе в зародиш. Към 1989 Г. отрасълът произвежда годишно:

- 2,5 млн. т минерални торове;

- 1 млн. т калцинирана сода;

- 400 хил. т пластмаси;

- 1,8 милиона броя автомобилни гуми;

- 20 хил. т химикали за растителна защита;

- преработва 12 млн. т суров нефт;

- дава 8,5% от националната промишлена продукция;

- осигурява 20% от постъпленията от западна валута;

- поддържа 100 000 работни места.

ТРАНСПОРТНО МАШИНОСТРОЕНЕ 

Първият български електрокар е от 1951 г. 1981 г. изнасяхме годишно 83 хил. електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: "Кларк"-САЩ, "Тойота"-Япония и "Балканка"-България.

svoboden-narod.eu

Още ли искате?

 

Всичко изброено от периода на престъпния социализъм вече е унищожено или е пред рухване. За 30 години са унищожени над 91% от всички производствени мощности в България. Населението ни е най-бързо изчезващото в света, намалено с почти 25%.