02 Март 2021вторник10:56 ч.

Време е за промяна

Мираж ли е управление с широка обществена подкрепа?

/ брой: 258

автор:Зорница Илиева

visibility 126

Някои казват, че замисълът на целия европейски проект е да се чувстваш у дома си, където и да се намираш в 28-те страни членки. Сигурно не може да се каже по-кратко, особено на фона на засилващите се, от една страна, европейски интеграционни процеси, но и при отчитане на развиващия се с бързи темпове евроскептицизъм. Казват ни, че в ЕС "не става дума за малките битки по отделни въпроси, а става дума за голямата картина и факта, че всички сме свързани". Да, но повечето българи чувстват ЕС някак имагинерен, далечен, макар и желан като последна опора в стремежа за промяна и изход от натрупаните в прехода наши си проблеми.
В последните години често се споменава, че дори и да сме в ЕС, ние се чувстваме втора категория граждани там и продължаваме да задаваме въпросите, които ни притискат всекидневно. Остава усещането, че част от нас все повече се връщат към началната точка на прехода, а всички сме загубили енергията и еуфорията от стремежите към по-добър живот. Дали това е крах на парламентарната демокрация, дали е масово неудовлетворение от налагането на "див капитализъм", дали причината е само в т.нар. олигархия, която никой не конкретизира, или просто наистина монополите задушават де що все още диша икономически, не е ясно и отговори, разбира се, няма. Може да се допълни, че има и криза на лидерство, но то вече е отчетено и в европейски мащаб, а там не се говори за такъв духовен срив, както у нас.
Факт е, че

нивата на разделение в обществото

ни, на обезверение и апатия се покачват, но никой не казва как да се излезе всъщност от статуквото. И дали заинтересованите нямат нужда точно от такава среда. Не става въпрос за простичкото ляво-дясно. Не става дума и за политико-икономическа криза, която поне в световен мащаб винаги отшумява в края на краищата. Някак трудно се промъкват задълбочени взирания, които не просто да казват, че няма демокрация в страната или че тя е фасадна, а да анализират проблемите на базово ниво, да избистрят обобщаващите ценности на нацията, общи разбирания и цели, за да се излезе от омагьосания кръг на говора на омразата и масов нихилизъм.
Наистина ли трябва да се води отново разговорът за миналото, за да се отвоюва държавата от мафията, или просто трябва с ръка на сърцето и открит поглед да кажем, че няма какво повече да губим и всички сме чеда на тази земя, т.е. да спорим, да уточняваме, да се конкурираме, да се "отстрелваме", както се казва, но без да режем темелите на нацията и без онова чувство на ненавист, което ни обрича на затриване. Не само левите, не само десните, не само слугинажа, а държавата ни. И тука ЕС не може да ни помогне, защото ние сами си го правим. Някои го наричат консенсус, други - обединяване около каузи. Дори и да е начало на нов преход, защото този май наистина тръгна в грешна посока и ни остави горчив привкус. Да искаме веднага, начаса дълбоките реформи, които съзнателно са забатачвани от години, май не е реално. Да се задоволим с "малките стъпки", единствено възможните, сърцето не иска. Но в света, в който живеем, сърцето не е водещо. Прагматизмът и стъпването реално по земята е успешното. 
Когато се говори за необходимостта от изграждане на по-обединена и солидарна Европа, ние първо трябва да работим за нашето

обединение и вътрешна солидарност

да започнем отново да стабилизираме институциите си, които да имат кадри, способни да формулират и прилагат дългосрочни политики, защото, ако искаме проспериращо общество, трябва да имаме среда на солидарност и съпричастност, да съумяваме да потискаме егоистични интереси в името на общи национални цели. Звучи високопарно и неприложимо на фона на различните протести, колкото и рехави да са те. Протести има по цял свят, но успяват да излязат от кризата нации, които съумяват да излъчат реформатори и екипи с воля, характер и с поглед към проблемите на гражданите. Кризата на политическия модел у нас не е наш принос в европейската политика, защото го има по цял свят. Както и гражданското недоволство. Проблемът е, че е необходимо бързо адаптиране към новите обществени изисквания и внимателно степенуване на нуждите на гражданите, с които диалогът трябва да е постоянен. Не е време за нови разцепления, а за търсене на широка подкрепа за провеждане на задължителни промени, които да не демотивират отново обществото ни.
Когато се говори за подкрепа на икономиката ни, за социална защита и политически морал, това да не остават само думи на хартия, които прикриват лични интереси или задкулистни договорки. Време е за по-смели икономически мерки и добри, ама наистина добри социални политики. Няма как да стане без обществено доверие и именно тук е ролята на онези, които се наричат стратези на дадена национална политика, защото само чрез тактика за връщане на симпатизанти и разширяване на гражданската подкрепа може да се съхрани и държава, и партия, и целесъобразна политика. За да се трансформират и поставят в услуга на икономиката и просперитета на народа държавните институции, е необходима не само приемственост, но и намиране на точните хора и прецизиране на кадровата политика.
Видя се, че умореното ни общество следи под лупа тези процеси и времето на обиците по ушите вече мина. Просто управлението и институциите трябва

да имат връзка с реалността

Да не получават информацията си само от PR-те и да не разчитат на услужливите подгънати колене на някои медии, защото те доказаха, че са само основни ветропоказатели. По-бързо се ориентират от политиците и още по-бързо намират новите си обекти на обожание. Да се припомня, че здравеопазването, образованието, съдебната система, корупцията от горе до долу са основни дразнители за обществото, не е на ниво. Само реални различни политики в тези направления ще се забележат и оценят. Другото е преливане от пусто в празно и с наистина кратковременно отлагане на нелицеприятните протестни възгласи. Ако те изобщо съумеят да ги формулират.
Време е за конкретика, диалог и повече мисъл за мизерстващите. Оказват се болшинство според европейски статистики. Накои ги наричат електорат. Впрочем Изборният кодекс също е сред основните причини за недоверие към партиите. Не се очаква скоро българинът да наказва политиците си, като отива масово да гласува. Сигурно е въпрос и на манталитет. Значи освен управляващите, които и да са те, време е и гражданите да променят навиците си, за да "дръпне" държавата. Иначе скоро и бюста на Апостола ще отмъкнат посред бял ден от паметника му в центъра на столицата и това няма да направи впечатление на никого.  
 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 84

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 195

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 161

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 184

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 347

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 331

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 232

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 225

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ