Време е!

Назми Мюмюн*

Не са твърде далеч дните, когато членовете и симпатизантите на БСП, а и огромна част от българската общественост, очакваха с интерес кой ще бъде избран да поведе листата на партията за участие в изборите за Европейския парламент. И ето, след сериозни дебати челното място беше отредено на Елена Йончева. Лично за мен това беше стратегическо решение, с визия за развитието на партията за години напред. Решение морално и отговарящо на Устава и правилата на БСП. Но уви! И досега, макар и малобройни, не спират гласовете защо Елена, а не Сергей Станишев. Чухме предложения двамата да са тандем, чухме дори и обвинения, че имало нередности при тайния избор. 

 За мен, като социалист с 45-годишен партиен стаж, цялата сага кой да води листата е нормален демократичен процес на състезание между конкурентни, стойностни кандидати. Дори и повод да се гордеем, че БСП разполага с толкова качествени личности. 

 Обаче сериозно ме притесниха излишните изблици на емоционалност и опитите нормалното състезание да  се принизява до кавга. Индивидуализмът и егото да се поставят над партийните интереси и национално отговорната позиция на БСП. Защото това не е само вътрешнопартиен спор. В сегашната ситуация у нас  БСП няма алтернатива като основна опозиционна партия. Тя е единствената сила, която може да разруши статуквото и да изтръгне страната от мъртвата хватка на ГЕРБ. От управлението, което трайно отреди последно място на страната ни сред членовете на Европейския съюз във всички класации, като изключим първото място за нивото на корупция, демографска криза и население, което живее под социалния минимум. 

 Сега БСП има реалния шанс да разшири своето влияние и да извоюва изборна победа. Победа, която може да определи съдбата на страната за години напред. Предстои ни тежка битка срещу сила, концентрирала огромна власт и капитали, готова да впрегне цялата държавна машина и дори да погази закона, за да не изпусне властта. За това и решението кой да бъде включен в листата на БСП в предстоящия вот е стратегическо, а отговорността далеч надхвърля партийния интерес. На този фон принизяването на процесите в БСП до нивото на лични дрязги, на вътрешно самоизяждане, са не само вредни, но и пагубни за партията. Сега ние трябва да убедим обществото, че имаме силата, волята и смелостта да сложим край на сегашното управление на страната. А как да го направим, когато самите ние не сме убедени, че партията е единна и сплотена около тази цел? Как да кажем, че ще сложим край на всичките  тези "Апартаментгейт", "Суджукгейт", на безогледната търговия с власт и лично облагодетелстване на хора от управляващото мнозинство. Как, когато излъчваме сигнали, че и при нас борбата не е за идеи, а за постове?

 Хората в страната негодуват. Срещу ниските доходи, социалното неравенство, провала в здравеопазването, ниските пенсии, корупцията по високите етажи на властта. Гневът им вече наближава точката на кипене. И ако БСП не прояви национално отговорно поведение, тя също ще бъде пометена, защото хората ще я припознаят като част от политическата класа, довела ги до днешното положение. За моята партия национално отговорното поведение започва от единението. Тук съм категоричен. Ако всеки един от нас няма силата да пренебрегне личния си интерес пред интереса на партията, то значи, че нямаме право да искаме доверие от българския народ. Ако продължаваме да се занимаваме само със себе си, ако продължаваме да разпалваме братоубийствени конфликти вътре в партията, ще получим сурова присъда. 

 Време е да се замислим преди следващото заседание на Националния съвет на БСП. Да намерим сили с разум и зрялост да застанем зад ръководството на партията, избрано от конгреса. Да му дадем възможност да предложи най-компетентните, най-подготвените, да подреди листата така, че не само да победим на предстоящите избори за Европейски парламент, но и да получим правото да поискаме предсрочни избори и да поемем ръководството на страната. Това е национален интерес.

От Кърджали призовавам ръководството на партията да включи в листата и представители на малцинствените групи у нас. Припомням, че те са български граждани, мнозинството от тях - бедни и отрудени хора, които желаят социална справедливост. Тази справедливост, за която БСП се бори и отстоява.

За мен спорът Сергей или Елена е безсмислен и вреден. Днес БСП трябва да издигне високо националния трибагреник. Да загърби напрежението в себе си, което, за съжаление, е факт, и да покаже истинското си лице. На партия, която е победител, която е национално отговорна, която може и ще води страната към по-добро. Да излезем с листа, която да обедини страната. Време е!

*Авторът е бивш член на НС на БСП, бивш зам.-областен управител на Кърджали