Връх Къдрафил - Голготата на Хаджи Димитър

Тодор Дончев

Изминаха 150 години от героичната гибел на сливенския войвода Димитър Николов Асеньовъ (Хаджията) и на елховския войвода Стефан Тодоров Димов (Караджата). Както е известно, официалната версия за смъртта на Хаджията е описана от гениалното перо на Захари Стоянов и насочва към последната, пета, битка на връх Бузлуджа на 18 (30) юли 1868 г.

Единствените свидетели и очевидци са неколцина овчари. Действително на този връх е Голготата на оцелелите 58 четници, а Захари Стоянов се позовава на сведения, взети от 9 пленени и после заточени в Диарбекир четници, които обаче не са преки свидетели на всички събития. 

Десетина други са успели, макар и ранени, да се спасят. Между тях е бил и самият войвода, тежко ранен на три места. Дълг към войводата е той да бъде изведен от полесражението и спасен от турско поругаване. Така и става. Впоследствие, преоблечен в ямурлук, поставен на носилка от клони, той е пренесен до с. Енина, Казанлъшко, за да го лекуват в минералните гьолове на Лъджите (Павел баня). Но скоро, надушени от турците, оцелелите четници продължават към по-безопасно място. 

Не е точно установено, обаче най-вероятно един от носачите е бил от с. Аджар и знаейки добре пътя, ги довежда в подножието на връх Къдрафил в Караджа даг (Сърнена Средна гора). Това е място с дивна природа - там са карловските села Аджар (от 1934 г. - Свежен) и Мраченик.

За жалост състоянието на Хаджията рязко се влошава. Носачите му построяват набързо в дерето, под настоящия му гроб, скромна колиба. Опасността от турска потеря донякъде е попреминала, защото в селата Аджар и Мраченик никога не е имало турци и цигани. 

Тук войводата е хранен и лекуван от трима аджарски говедари и трима мраченишки козари в продължение на 17-18 дни. По автентичния Ботев календар той, великомъченик Хаджи Димитър, е сдал Богу дух на 5 август или по нов стил 18 август 1868 г.

Националните ни герои Ботев и Левски са почетени с паметници от признателния български народ. Паметник на Хаджията е открит, осветен и опят на празника на розата на 8 май 1935 г. от аджарския свещеник Петър Куков. Той е изработен от аджарския каменар, босненеца Драголюб Остоич. Той даде на България скулптора проф. Димитър Остоич и историка проф. Петър Остоич.

По случай 36-та годишнина от гибелта на войводата на 4 август 1904 г. на мястото на днешния паметник на връх Къдрафил се е състояло поклонение. Има и снимка на участвалите.

Изровените кости на войводата през късната есен на 1880 г. от гроба му на Къдрафил са осветени и опяти от пловдивския викарий и впоследствие и сливенски митрополит Геврасий Левкийски в аджарската черква "Св. Петър и Павел". Научавайки за това събитие от в. "Марица", пристига майката на войводата и ги пренася и закопава в черквата "Св. Николай" на сливенската махала Клуцохор. 

Когато се започва строителството на величествения му паметник през 1935 г., учителят Антон Страшимиров и акад. Никола Начов се произнасят, че няма достатъчно доказателства изровените кости да са на войводата и не е редно да се полагат в основите на паметника. Така костите лежат в един сандък в мазето на местния Районен исторически музей - Сливен от 1970 г.

Не мога да забравя цял живот как още деца, а после - ученици, ходехме много пъти да се поклоним и да поднесем горски цветя на Хаджията и на Къдрафилската му Голгота. Тогава на връх Бузлуджа освен хижата, голата поляна и старите буки, паметник на войводата още нямаше, той беше открит едва през 1961 г.

Преди 12 години по инициатива на местния краевед Колю Кацаров бе сформиран колектив по издирване на документите за последните дни на войводата. Много данни, слабо познати на историците, бяха събрани в книгата "Къдрафил - върхът на безсмъртието". Който ги проучи и анализира внимателно, ще разбере защо сред немалко от известните български историци все по-определено се налага истината, че гробът на Хаджи Димитър е на връх Къдрафил, там, където е неговата Голгота.

Историкът проф. Пламен Павлов заявява:

- Къдрафил не е просто легенда, а историческата истина.

Друг известен изследовател, историкът проф. Пламен Митев, обаче защитава обратната теза, като твърди:

- Фактите са в полза на бузлуджанската версия. 

Проучванията продължават и независимо от споровете те ще насочат младите към подвига на двама велики българи - Хаджи Димитър и Стефан Караджа - на техните години тези храбри мъже са дали живота си за свободата, за възкресението на Родината.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

 Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга сабля на две строшена;

очи темнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно сърдито пече;

жътварка пее нейде в полето,

и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят...