Враг пред портите
/ брой: 191
Изглежда, че вълненията покрай "Брекзит" са дошли в повече на британския премиер Тереза Мей, която вчера обяви, че след март 2019 г. ще прекрати свободното движение на граждани на ЕС, на които вече ще са нужни визи, за да посещават Острова. Британците щели сами да си избират кои високоспециализирани специалисти да одобрят за постоянно пребиваване в страната им.
Ако това действие бъде произведено, то ще засегне негативно стотици хиляди българи, румънци, поляци, прибалтийци и други, предимно от Източна Европа граждани на ЕС. Огромната част от тях избраха през последните двайсетина години Великобритания като място, на което да намерят спасение от бедността в собствените си страни. Въпреки прословутия образ на "полския водопроводчик", точно с тези хора британците нямаха особени проблеми. Източноевропейците са петимни да се интегрират в това общество, да спазват неговите правила и сигурност, и да се разтворят след някое друго поколение в него.
Антиимигрантските и откровено расистки настроения в британското общество, които избуяха преди, по време и след "Брекзит", обаче имаха и имат съвсем друга мишена - мюсюлманските мигранти от Азия и Африка. Мей извършва действително груба грешка, дори от гледна точка на британските националисти.
Вместо да ограничат миграцията от Азия, от бившите британски колонии, която действително променя, при това буквално, лицето на страната, консерваторите сякаш си отмъщават на европейците заради собственото си безумство, гарнирано с прилична доза наглост. Точно техният премиер Дейвид Камерън се опита да изнудва съюза с референдум, който за негово учудване взе, че успя. Сега, вместо да се скрият под някой сенчест дъб и да не се показват, хората на Мей се готвят да извършат още една глупост, която ще донесе нови беди на Великобритания и ЕС. Но британците не са сами.
Темата за миграцията доминира все повече в Европа, но никой все още не се решава да направи решителни крачки. Непрекъснатото писане на всевъзможни регламенти, даването на пари, заплахите, срещи, конференции и други подобни бля-бля не решават проблема. Свидетелство за това е растежът на популярността на нетрадиционните партии като "Алтернатива за Германия", например, която за по-малко от пет години се издигна до втора политическа сила във ФРГ. Причината е, че съществуващият политически модел не може да произведе бързо очаквания отговор, а страхът е, че това, което се задава като алтернатива, е микстура от фашизъм и апартейд. Но ако либералните партии от всички цветови отенъци не намерят решение, което да преустанови изливащият се върху континента човешки поток, рискът корабът, наречен Европейски съюз, да потегли към дъното ще стане крайно висок. Има хора, които страстно желаят това по идеологически причини, но краят на този ЕС действително ще отвори вратата за ксенофобски и националистически режими. Европа вече живя в такова състояние през 30-те години на миналия век и резултатите бяха световна война и десетилетно разделение, чиито последствия усещаме и до момента.