Войната обрича на глад все повече хора

Ерика Соломон
Ройтерс


Отчаянието от недостига на храна в някои райони на Сирия, където юмручни боеве или сблъсъци по фронтовите линии на гражданската война са станали част от ежедневната борба за самун хляб, е достигнало своя връх. Условията са особено тежки в северния град Алепо, където цивилното население, жертва на неспирни сблъсъци и въздушни удари в държаните от бунтовниците райони, казва, че гладът е нова опасност за оцеляването им в продължаващия вече 20 месеца бунт срещу президента Башар ал-Асад.
"Вчера излязох и не можах да намеря никъде хляб. Но проблемът не е само в липса на храна - има също така огромен недостиг на гориво, от което пекарните се нуждаят, за да работят", казва Ахмед, жител на белязаната от битки област Салахедин.
Световната програма на ООН по прехраната твърди, че близо милион души могат да останат гладни тази зима, като засилващата се конфронтация все повече затруднява достъпа до конфликтните зони. Чешката организация "Хора в нужда", работеща в Северна Сирия, смята, че кризата може да се задълбочи, ако други международни групи за помощ не започнат системно да доставят помощи в района. "Хора в нужда" изчислява, че от 4-те милиона жители на Алепо са останали между 1 и 2 милиона души. Стотици хиляди може да се нуждаят от помощ само в Алепо, заяви Михал Пшедлацки от чешката хуманитарна организация. "Ситуацията беше зле, когато започнах в Алепо преди месец, но това е нищо в сравнение с последната седмица. Наблюдавах как ситуацията видимо се влоши - повече хора изглеждат отслабнали, можете да видите загрижените им лица," заяви той за Ройтерс.

С настъпването на зимата, перспективата за военните зони на Сирия става все по-лоша, особено в контролираните от бунтовниците райони, където местните жители казват, че субсидираните от държавата брашно и гориво не успяват да пристигнат. Все повече сирийци остават без работа и често им се налага да избират между купуване на гориво за отопление и храна. Някои семейства секат дървета или дори мебели за дърва за огрев, споделят местни жители. Опашки за хляб често се увиват около цели пресечки и хората стоят с часове. Преди седмица жители на контролираните от бунтовници части на Алепо се наредили на опашки в 2 часа през нощта пред пекарни, които отварят осем часа по-късно. Пшедлацки споделя, че тази седмица са били на опашки от 10 вечерта, подготвени да чакат цели 12 часа за хляб. "Хората дори рискуват собствения си живот - виждали сме хора да притичват през фронтовата линия, само за да се опитат да вземат хранителен пакет от нас за децата си," казва той.
От Световната организация по прехраната заявяват, че им се е наложило да намалят размера на дажбите храна поради ограничения във финансирането. Те изчисляват, че 2,5 милиона души имат нужда от помощ и казват, че те са могли да помогнат само на 1,5 милиона от тях през ноември. Агенцията на ООН разчита на местния Сирийски арабски червен полумесец, за да разпространява нейните помощи. Активисти твърдят, че те рядко виждат групата да ги разпределя в контролирани от бунтовниците райони. Световната програма по прехраната и "Хора в нужда" заявяват, че насилието ограничава техните възможности да достигнат до нуждаещите се от помощ. Някои местни жители обвиняват Сирийския червен полумесец, която има връзки с правителството, че ограничава помощта за контролираните от бунтовниците райони, като на практика помага на армията в налагането на колективно наказание. Други пък обвиняват бунтовниците, че понякога нападат конвои на организацията.
Помощи от турския Червен полумесец рядко успяват да проникнат навътре в Сирия, понеже граничните райони са препълнени с бежанци, които също страдат, добави той. "Около 30 процента от семействата в бунтовническите райони в Алепо отчаяно се нуждаят от храна. Други 10 процента вече са достигнали дъното. На тях не им е останало нищо, което да могат да продадат за храна," каза той. Сирийците казват, че цените на някои места са се увеличили с 300 до 500 процента. Активисти твърдят, че в Алепо хляб, направен със субсидирано брашно, сега се продава за 75 лири (1 долар), а преди няколко седмици се е продавал за 15 лири. Несубсидираният хляб, по 120 лири миналата седмица, сега е над 200. Това е сериозна, ако не и невъзможна сума за мнозина. "Виждал съм хора да продават бижута, килими, телевизори или каквото и да е, за да си помогнат сами," казва в разговор по телефона Абу Ахмед, който често пътува до Алепо. Дори в по-спокойните райони, все още контролирани от правителството, следите от напрежение стават все повече. Опашките за хляб в Дамаск продължават с часове и мнозина си тръгват с празни ръце. Просяците са често срещана гледка.
Реалността в места като контролираните от бунтовници градове Хомс и Алепо е още по-мрачна. Въпреки трудностите, активисти в Северна Сирия казват, че мнозина бедни жители няма да направят пътешествието до бежанските лагери на границата. Те казват, че условията в студените, кални палатки са прекалено лоши за суровата северна зима. Други просто не могат да си позволят таксата, за да изпратят семействата си, казва Пшедлацки от "Хора в нужда". "Единствената причина, поради която още не сме видели хора да умират от глад, е заради невероятната подкрепа на другите сирийци, които споделят храната и домовете се", казва той. Гладът може да се засили, предупреждава Пшедлацки, ако международни групи за помощ не се установят в контролираните от бунтовници райони. "Ако продължава да се пречи на помощите да преминат от другата страна на фронтовата линия, всеки сириец, който оцелее, ще е бил свидетел на това как светът е направил компромис с хуманитарните принципи, които твърди, че съблюдава."