Войната на Цвъ Цвъ

Вътрешният министър Цвъ Цвъ е абсолютният политически еквивалент на кучето на Павлов. Всеки път, когато МВР започне да проявява абсолютна си неадекватност вън от режисираните акции, вътрешният министър развива космическа скорост до някое телевизионно студио, зарежда автомата и започва да стреля по съдиите.
Атаката срещу съдебната власт е неговият вечен сюжет, който да го спаси от кипящата истина за това, че управлението му е пълен провал. Всеки миг, щом излезе от сценария, МВР се проваля в най-важните си задачи - да защити хората и реално да противодейства на престъпността.
И кой се оказва виновен за това? Проклетите съдии. Тези хора, които все още не искат да разберат, че в идеалната полицейска държава само фактът, че Цвъ казва че си престъпник и това моментално те прави такъв. Тези проклети търтеи, които все още не искат да разберат, че представите им за закона над всичко са безнадеждно остарели. Виновни за провалите са съдиите, които все още не искат да приемат, че можеш да вършиш полицейската работа като театър - тоест да си измисляш виновни, за да можеш да хвърляш прах в очите на хората.
Само че Цветанов не търпи хората да не мислят като него. И дори е готов да води маниакалната си атака с похвати от страниците на жълтата преса. Шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов бил воден от личната си неприязън към МВР. Това дори вече не е политика. Това е война като сапунен сериал.
Така Цветанов обаче е заплаха не само за българския език, а за цялата държава. Защото войните му не могат да бъдат спечелени. Когато един ден Цвъ си тръгне от бойното поле, а това неумениемо ще се случи, той има къде да отиде. В шестте си апартамента.
Ние обаче ще трябва да теглим военните последствия.