Войната на пътя

В телевизионния ефир дадоха гласност на поредната негативна статистика, която българите оглавяваме - първо място по опасно шофиране. Това не е изненада предвид стряскащите цифри за фатални произшествия на пътя, които ни сервират всеки ден.  
Проблемът не спира да се коментира в публичното пространство. Дискусии се повдигат ежедневно, организацията "Ангели на пътя", която се води от очернени близки на жертви, не спира да насочва вниманието на хората към черните статистики и да търси решение и справедливост. Организират се протести, но всичко свършва там, защото решение не се намира. Парадоксално е, че въпреки че се работи от години в посока законите да стават по-строги и наказанията по-тежки, произшествията се увеличават.
Очевидно при нас наказателните промени не работят и страх от закона няма. Докато в други европейски държави като Полша например по-тежките санкции и строгият контрол са дали резултат, в България отчитаме точно обратното. Това повдига въпроса какво точно би заработило при нас и какво трябва да предприемем, за да изградим необходимото самосъзнание - да пазим не само собствения си живот, но и този на другите, което очевидно ни липсва.
Водещите дадоха за пример държава, приложила друг подход, чиито мерки също са подействали. В Ирландия са заложили на телевизионна кампания, която чрез тежки кадри е целяла да повлияе на хората да не се качват зад волана след употреба на алкохол. Важно е да се спомене, че кампанията не е била еднократна, а кадрите са се въртели постоянно. Ще помогне ли това и тук, ако намерим начин да стигнем до "човешката част" у хората.
Отново стигаме до момента колко важна роля играят образованието и израстването и колко важен период са първите години на човек, през които могат да бъдат изградени много ценни навици, възприятия и разбирания за света. Защото няма как да възпиташ едно дете да уважава човешкия живот и това да не даде резултати по-късно. Възпитателни методи в момента липсват.
Родителите са ангажирани с това как да свързват двата края. Учителите отделят все повече време и енергия да протестират за по-добри условия. Реформа в образованието липсва, а както някой спомена наскоро, не е необходима реформа, а цяла еволюция. Няма как да растем заобиколени от злоупотреби във всички възможни направления и да очакваме, че ще възпитаме млади хора, а впоследствие и възрастни, които да уважават правилата.
Отглеждаме поредното нещастно и изгубено поколение, което се лута между очакванията на обществото и бягството от реалността по всевъзможни начини. Няма как да насаждаме у младите, че всичко им е позволено, и после да очакваме, че те ще пораснат без страх от наказания, а и без самосъзнанието за това кое е правилно и кое грешно. Няма как да възпитаваме в тях само любов към материалното и забавленията и да очакваме, че утре за тях човешкият живот ще е по-ценен от новото им возило, което карат без ограничения по улиците. Проблемите започват от нас и е време да започнем да се вглеждаме в тях и да намираме решения, иначе рискуваме съвсем да се погубим и като личности, и като нация.