Войната между вълците и хората

Отначало вълците са били убивани заради дебелата им зимна кожа. По-късно, преди около 12 000 години, с развитието на животновъдството вълците били изтребвани, защото започнали да нападат домашните животни.
През Средните векове в Европа много гори били изсечени и превърнати в ниви и ливади. Лишени от обичайния си дом и храна, вълците били принудени да търсят плячка в обитавани от хората райони. И в много части на света между вълците и хората започнала война. Чрез ловуване с кучета и коне или чрез улавяне в капани вълците били напълно изтребени в Англия към началото на ХVІ век. В Шотландия убили последния вълк в средата на ХVIII век. По-късно вълците изчезнали и в повечето от останалите европейски страни. Малко вълци все още живеят в Източна Европа, Индия, Германия, Италия, Испания и Близкия изток. Не е известно колко оцеляват в Русия и Китай.
Когато през ХVI и ХVII век европейците започнали да се заселват в Северна Америка, вълците обитавали гъстите гори и дивите полета на континента. Вдъхновени от традиционната европейска омраза към вълка, новите заселници превърнали Северна Америка в сцена на най-ожесточената кампания за изтребване на този хищник. Американските ловци обикновено използвали стрихнин, който поставяли в трупа на мъртъв бивол, овца или друго животно. Вълците, яли от това месо, умирали в големи мъки. Освен тях загивали койоти, кучета, птици, дори хора. Властите раздавали награди - във вид на пари или натура, на всеки донесъл кожа или някаква част от вълк. Днес в повечето части на САЩ вълците са обявени за застрашен от изчезване вид и убиването им се контролира от федерален закон.
Настървението, с което някога са били изтребвани вълците, е отразено в много легенди и басни от Средните векове. Тогава вълците били причислявани към силите на злото, в много легенди вълкът се свързва със Сатаната и тъмните сили на свръхестествения свят. 
Някогашните индианци и днешните ескимоси уважават вълка заради уменията му. Възхищават му се заради грижата към спътниците му в глутницата. За тях той е модел за социално поведение както за хора, така и за животни. Понякога го убиват заради кожата или по друга причина, но вярват, че по този начин отнемат живота на свой равен, а не на враг.
Днес, както и в миналото, студената северна тундра е обща родина на глутници вълци и групи ескимоси. Те преследват една и съща плячка и водят един и същ скитнически живот.
Подобно съжителство между хора и вълци е възможно само когато няма конфликт в начина им на живот. Конфликти възникват, когато хората започнат да произвеждат собствена храна, вместо да гонят диви животни и да събират диви плодове. Но вълците нямат избор, освен да продължат стария си начин на живот. Тъй като плячката им намалява, те са принудени да нападат стада овце и говеда. И хората започват да гледат на тях не като на смели ловци, а като на опасни хищници, които трябва да бъдат контролирани или изтребени.
По ирония на съдбата много хора днес са съгласни, че светът е станал по-беден поради изчезването на вълците.