Военната чистка на Си Дзинпин

Кери БРАУН*

Новината, че китайският министър на националната отбрана Дън Дзюн е разследван за корупция, послужи като ясна индикация, че Си Дзинпин преструктурира висшето си военно командване. Само ден по-късно дойде съобщението, че адмирал Мяо Хуа, член на Китайската централна военна комисия и ръководител на отдела за политическа работа в Народната освободителна армия, също е обвинен в „сериозни нарушения на дисциплината“.
Защо е това постоянно разместване на висшите чинове? От основаването си през 1927 г., Червената армия винаги е била военното крило на Китайската комунистическа партия. Нейната лоялност е по-скоро там, отколкото към държавата. Исторически погледнато, това осигуряваше ключовата властова база както за Мао Цзедун, така и за Дън Сяопин. Този коз винаги се използваше, когато властта им бе оспорвана.
Международният институт за стратегически изследвания сочи, че през 2024 г. военният бюджет на Китай ще достигне рекордните 233 милиарда долара. Въпреки че са малко зад САЩ, ресурсите, с които разполагат войниците и генералите на Пекин, са огромни.
Чистките в последните години са съсредоточени върху армейските части, които поглъщат голяма част от тези ресурси - по-специално ракетните войски. Там има широко поле за закупуване и поддръжка както на ядрени, така и на конвенционални оръжия, от междуконтинентални балистични ракети до стандартно оборудване. Това изключително важно звено получи повечето пари за отбрана, но и задачата да гарантира, че Китай е готов да участва в регионални войни, за да защити интересите си през следващите десетилетия.
Нарастващата нестабилност в китайско-американските отношения след първата администрация на Доналд Тръмп принуди Си да осъзнае необходимостта да е подготвен за всяка възможност. Действията на Пекин, които външният свят смята за самоувереност, често са пряк резултат от начина, по който Китай вижда заплахите, произтичащи от международната среда. Това е порочен кръг с нарастващи рискове.
Проблемът в армията обаче е същият, който и в миналото е измъчвал китайското правителство: военен персонал със сравнително скромни заплати, който е податлив на изкушения.
Още от периода на Мао има един страничен ефект от всичко това - общата атмосфера на страх в китайските военновъздушни сили, флота и армията. Остава въпросът колко дълго могат да продължат тези чистки, преди истинската военна опозиция да надигне главата си.

Според САЩ мащабната чистка на Си Дзинпин в китайските военни редици е дошла, след като е установено, че широкоразпространената корупция е подкопала усилията му за модернизиране на въоръжените сили и е повдигнала тревожни въпроси относно способността на Китай да води война.
В оценката на Вашингтон се посочват два примера за мащабна корупция: ракети, пълни с вода вместо с гориво; ракетни силози в Западен Китай с капаци, които не функционират по начин, позволяващ ефективното изстрелване на ракетите.
Според американски оценки корупцията в армията на Китай е подкопала доверието в цялостния й капацитет, особено когато става въпрос за ракетните сили.

* Директор на института „Лау Чайна“ и професор по китайски изследвания в „Кингс Колидж“, Лондон. Последната му книга е „Тайванската история“