Водата в реките у нас е намаляла с 34%

Определянето на загубите на питейна вода обикновено е трудно, но 55-60% у нас тя се губи в процеса на доставка до потребителите, като по някои оценки  на места достига до 70%. В Германия тези загуби са оценени на 3 до 5 %. Това заяви доц. Емил Гачев на дискусия "Мит ли е, че България е богата на водни ресурси".
Повод за нея е Световният ден на водата - 22 март. По думите на д-р Валентин Симеонов промяната в циркулацията на океана и по-специално забавянето или спирането на течението Гълфстрийм ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.
Гачев подчерта, че България е богата на водни ресурси, но това е в известна степен заблуждаващо.
Според данни за периода 1990-2018 г. пресноводният ресурс на страната ни е около 100 млрд. куб. м годишно.
"Това е малко измамно, защото три четвърти  от това количество са транзитните води на река Дунав. Вътрешният отток на територията на страната е около 25% от цялото количество", посочи доц. Гачев, допълвайки, че се наблюдава неравномерност на оттока – той варира от 10 до 30 млрд. куб. м годишно в зависимост от валежите.
Площта на вътрешните водни басейни в страната ни е около 200 000 хектара. По думите на д-р Симеонов речният отток в България е намалял поне с 34% в последните 30 години. Италия и Испания са още по-зле.
Според Гачев България може да се приеме за износител на водни ресурси, тъй като повечето ни вътрешни реки са малки, а единствените ни по-големи реки, които са в южната част на страната, напускат нейната територия и отиват в Гърция и Турция.
Основното количество води в миналото у нас е било използвано в промишлеността и поливното земеделие, но след кризата в тези два сектора, ползването на водния ресурс е намаляло от над 14 до 5-6 млрд. куб. метра годишно.
Към днешната дата най-голяма част от водопотреблението у нас отива за промишлеността, доста по-малки части за селско и горско стопанство и за питейно-битови нужди. Според посочените от доц. Гачев данни, около 100 л на ден е водопотреблението на човек в домакинствата у нас.
На средногодишна база силен воден стрес нямаме никъде на територията на нашата страна. Въпреки това воден недостиг може да се наблюдава в определени райони с недостатъчни ресурси.
"Всичко това може да доведе до недостиг на питейна вода, намаляване на производителността в селското стопанство, недостиг във всички индустриални нужди, включително и туристическата индустрия, повишен риск от епидемии, намалено количество на вода за охлаждане в енергетиката. Това са стресови условия за цялото общество и цялата държава", обобщи доц. Гачев.