Вода за Дряново

Любомир Димитров,
Дряново

По-старото и средно поколение от Дряново и района трябва с уважение да си спомнят за делата на Никола Българенски, с чиято помощ се решава завинаги проблемът на града и общината по многогодишната липса на питейна вода. И не само това добро е свършил през живота си нашият съгражданин. Бе всеотдаен човек, помагал безрезервно на много хора и затова днес повечето от тях си спомнят с преклонение за него.
Почти всяко населено място у нас има поне по един човек, който оставя следа след себе си в името на другите. За дряновци е Никола Българенски. Той отдава своите сили и възможности за разрастването и модернизирането не само на Дряново, но и на Габрово, София и страната. Някои нови "демократи" искат сега да омаловажат заслугите му, но доброто да помогне за довеждане на вода от язовир "Йовковци" до Дряново ще се помни от моите съграждани за цял живот. За това си безкористно и важно дело днес те трябва да издигнат паметник на Българенски, защото ако не е била неговата намеса, Дряново и районът още щяха да изпитват нужда от живителната течност.
Веднъж, идвайки си в родното Дряново, се отби у нас и неговият тогава главен инженер в дирекция "Язовири и каскади". Той ми разказа - тъй като Българенски не искаше да се самоизтъква как най-накрая, след дълго протакане на проблема от страна на търновските партийни ръководители, Българенски е занимавал с въпроса лично първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Веднага след срещата с Живков са задействани механизмите и след активната намеса на тогавашния Комитет по опазване на околната среда и водите, започва процедурата по строителните работи и изграждането на деревацията от язовир "Йовковци" до Дряново. Тук е мястото да споделя, че съществен дял за този важен процес има и дряновецът Любен Страхилов - по това време заместник генерален директор на "Хидрострой". Не бяха малко скептиците през тези години, които не вярваха, че инициативата ще се осъществи. Днес те, като Тома неверни, не споменават и дума за неуморната работа и труд на всички дряновци по време на интензивните бригади на язовир "Йовковци". Сега с благодарност болшинството от жителите на Дряново помнят заслугите на техните земляци от София и на хората от бившото партийно и държавно ръководство на града.
А чичо Българенски, както го наричах аз още от малък, бе свързан до края на живота си с моето семейство. Както ми казваше баба ми Цвята, а и леля Тотка, съпругата на бачо Колю, той и дядо ми - д-р Тодор Бахчеванов, са били като братя.  Тяхното приятелство и дружба започва през 1942 година, когато дядо ми е бил участъков лекар в с. Гостилица, Дряновско. В този район, по това време са действали партизаните от Горнооряховския партизански отряд, където е бил и Българенски. Връзката с моя дядо се осъществява благодарение на Станчо Арабаджиев от село Малкочево, днес с. Буря. От този момент до смъртта на д-р Бахчеванов приятелството между двамата е било много искрено. А че другаруването между двамата е човешко и истинско, говорят всеотдайните грижи на Н. Българенски към нашето семейство след преждевременната смърт на дядо ми през 1958 година. Винаги, когато чичо Колю идваше в Дряново, намираше време да посети нашият дом, да се интересува имаме ли нужда от нещо и как живеем. Българенски беше наставник и духовен баща на вуйчо ми д-р Жоро Бахчеванов през целия му кратък 38-годишен живот. Той понесе много тежко ранната му смърт, защото го чувстваше като свой син и приятел. Приживе се радваше на професионализма на вуйчо ми, който се очертаваше като много добър специалист по уши, нос и гърло, а даже е лeкувал с внимание своя попечител.
Българенски е роден на 13 юли 1917 година в дряновското село Големи Българени. Баща му дядо Колю беше майстор-строител, със смъртна присъда заради антифашистката си дейност. Българенски завършва Тревненското дърводелско училище с отличие. Още като младеж е "закърмен" с прогресивните идеи, а това спомага по-късно да се бори за по-добър и справедлив живот. За прогресивна и антифашистка дейност Българенски лежи три години в затвора, а след излизането си оттам е мобилизиран и служи в окупационния корпус в Гърция. На 22 юни 1941 г., след като Германия напада Съветския съюз, Никола получава известие, че е търсен от полицията. Решава да мине в нелегалност. По време на съпротивителното движение в периода 1941-44 година Българенски се включва активно в революционния кипеж като участник в партизанското движение. Бил е политкомисар на Дряновско-павликенската партизанска чета и дейно участва по установяването на народната власт на 9 септември 1944 година. Непосредствено след революцията той е избран за първи секретар на Околийския комитет на Българската работническа партия (комунисти) в Дряново. После за големите му заслуги към хората и държавата Българенски е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" през 1987 г., "Почетен гражданин" на гр. Дряново, получава орден "Народна република България" - І степен, "Орден на труда" - златен, "Народна свобода - 1941-44 година" и други отличия.
През периода на своя съзидателен живот Никола Българенски се е изявявал на ръководни постове като директор на Вагонния завод в Дряново, председател на Окръжния народен съвет в Габрово, директор на Железопътния завод в София и дългогодишен директор на дирекция "Язовири и каскади" при Министерството на строежите. При неговото управление са построени и изградени най-крупните язовири и каскади у нас, които и до днес действат и дават живителна вода на хората.
Никола Българенски почина на 4 юли 2000 година в с. Стояновци, Тревненска община, където е погребан.
Времето е безсилно да заличи прекрасните спомени за него на благодарните дряновци и докато са живи на тази земя, ще мислят с много обич и преклонение за всеотдайния човек и благодетел Никола Българенски.