Вода газим, жадни ходим

Българската поговорка "Вода гази, жаден ходи" събира в четири думи състоянието и на водните ни ресурси, и на управлението им. Нищо, че имаме написани две стратегии - за развитие и управление на водния сектор (от 2013 г.) и на водоснабдяването и канализацията (2014 г.), както и Закон за водите. Че специален регулаторен орган следи за случващото се в системата на ВиК. Че за водата се грижат не едно, а цели шест министерства. Това не пречи лятно време десетки населени места да са на режим, нито предпазва други от калта, която тече от чешмите. Стратегии без действия проблеми не са решили, няма и да решат. Единственото, което правят, е да спестят на политиците ни някой и друг размахан пръст от Брюксел. Толкова.
Факт е, че водоснабдителната мрежа в страната е крайно амортизирана. Средната възраст на съоръженията е около 40 години, като значителна част (около 70% по мнение на експерти) от довеждащите и разпределителните водопроводи е от етернитови (азбестоциментови) тръби.
Факт е, че

близо 80% по нея са загуби

макар националната статистика и една от стратегиите да отчитат само 60%. Дори да приемем за вярно по-малкото число, пак е много. От всичката вода, която влиза в мрежата, а тя е пречистена, филтрирана и обеззаразена, повече от половината изчезва в нищото заради течове, кражби и неизмерени количества. Това е огромен проблем, откъдето и да го погледнем.
Факт е, че водоснабдяването, също като електроснабдяването, са комунални услуги с широк социален отзвук, което прави политиците крайно предпазливи. Резките промени лесно биха провокирали ескалация на напрежение. Ето защо онова, което се случва в сектора, е бавно, на парче и там, където няма място за отстъпление. Неслучайно вече две години се отлага новият регулаторен период и приемането на 5-годишните бизнес планове на ВиК-дружествата. Вместо това да се случи през 2013 г., срокът бе удължен - първо до края на 2015 г., а вече и до 2017 г., като през това време си я караме и ще си я караме по инерция.
Стратегията за развитие на ВиК-сектора, написана ни от Световната банка срещу 3,5 млн. лв., изчислява, че за да приведем инфраструктурата си в съответствие с европейските норми, ще са необходими

зашеметяващите 12,2 млрд. лв.

От тях между 6,7-7,2 млрд. лв. ще са за системите за отвеждане и пречистване на отпадъчни води. За водопроводната мрежа ще са необходими около 5 млрд. лв. Приоритетно ще се финансира онова, което е важно за ЕК - канализацията и отпадните води, понеже с тях се постигат екологични цели. Водопроводите остават наш проблем, а тъкмо там ситуацията е най-критична.
Разчетите на експертите от СБ сочат, че от еврофондовете бихме получили около 30-40% от нужните средства за финансиране на привеждането на ВиК-отрасъла в съответствие с изискванията на Европа. Останалите пари трябва да дойдат от бюджета и от приходите на дружествата, т.е. от цената на водата.
От разработените четири сценария за развитие на отрасъла само един е относително консервативен и обозначен като "запазване на статуквото". При него покачването на цените е незначително, държавата не прави инвестиции, няма социални плащания за "водно бедни", няма и намаляване на загубите в мрежата. Останалите три сценария предвиждат разходи за инвестиции, които в различен обем се поделят между държавата и ВиК-дружествата. Както и да са разпределени, в крайна сметка те ще бъдат платени от нас, потребителите.
Стратегията въвежда понятието

"социално поносима цена"

което е определено като разход за ВиК-услуги, не по-висок от 4% от средните доходи на домакинство при минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2,8 куб.м на лице. Трите сценария предвиждат помощи за най-бедните 30% от населението, които са в размер най-общо на 300-350 млн. лв. до 2038 г.
С колко ще се увеличи цената на водата управляващите избягват да коментират. На картите, изготвени от СБ за "социално поносимата цена", обаче може да се види какво се готви за потребителите. За София например увеличението ще е над 4 пъти, т.е. до 8,20 лв. за куб.м вода, за Перник - до 7 лв. за куб.м, за Плевен, Стара Загора, Смолян, Варна и Габрово - между 5,60 и 5,90 лв. за куб.м (виж картата). Вероятно изплашени от подобен

шоков скок

в цените, през юли т.г. управляващите промениха критерия за социалната поносимост на цената на водата, като границата от 4% беше свалена на 2,5% от средния доход на домакинство. Това означава увеличение за София до 5,12 лв. за куб.м, за Перник - до 4,38 лв. за куб.м, за Варна, Смолян, Стара Загора, Русе и Плевен - между 3,31 и 3,69 лв. за куб.м.
Другото, за което ни подготвят експертите на СБ, е окрупняването на ВиК-сектора. През 90-те години на миналия век той беше децентрализиран, което доведе до възникване на десетки ВиК-дружества, всяко с различна цена на водата. След четвърт век на проби-грешки, каране по инерция и кърпене на парче, отново се окрупняваме, понеже било по-ефективно. А и по-удобно за всякакви форми на публично-частни партньорства. Една от тях изрично е посочена - концесиониране по примера на "Софийска вода" (виж каре). Макар през годините да имаше не един

скандал с концесията

заради странните бизнес практики на концесионера, тя продължава да се сочи като модел за следване. Оказва се, че София не е изолиран случай. СБ в свои доклади (Lessons from Experience in Client Countries, FY02-12) признава, че над 30% от сделките за приватизация на ВиК-услугите, сключени между 2002 и 2012 г. по целия свят, са провал по собствените й стандарти.
Недоволството на потребителите от лошото управление, завишените цени и липсата на обещаните инвестиции поражда обратен процес на връщане на водоснабдяването в публични ръце. Сатоко Кишимото, координатор на инициативата "Връщане на общественото водоснабдяване" от Транснационалния институт в Амстердам, оповести данни за мащабите на процеса на дискусия в София, организирана от сдружение "Солидарна България" и "Колектив за обществени интервенции" (виж каре).  
По кой път ще поемат българските ВиК-дружества? Ще следват ли примера на столицата и на чужди модели, или ще търсят собствени начини за справяне с проблемите? 


Концесия на "Софийска вода"

Концесията е сключена на 23.12.1999 г. с холандското дружество "Юнайтед Ютилитис БВ" за срок от 25 години. Делът на Столичната община е 22,9%. Договорът влиза в сила на 6.10.2000 г. и е променян два пъти. През 2010 г. 58% от акциите на "Юнайтед Ютилитис" са препродадени на френската "Веолия". Това се случва без участието на общината и без публичен дебат.
Съгласно договора за първите 15 години концесионерът се задължава да направи инвестиции в размер на 153 млн. щ.д. След изтичането на този срок повече инвестиции не са упоменати. През 2012 г. работна група на Столичната община прави проверка на изпълнението на концесионния договор и констатира нарушения на процедурите, провеждани по закона за обществените поръчки, инвестициите, качеството на водата и при показателите за намаляване на загубите. Установено е, че клаузите на действащия договор не защитават в нужната степен интересите на СО. Сред препоръките е записана ревизия на нормата на възвръщаемост на капитала на акционерите при действаща към момента от 17%.
През 2012 г. столичани събират 75 000 подписа с искане за местен референдум, на който да решат остава ли концесията или се прекратява. До референдум така и не се стига заради клаузи в договора, защитаващи концесионера, който би могъл да тълкува подобен акт като уронващ престижа му. Предсрочното едностранно прекратяване на концесията от страна на Столичната община би донесло на френската "Веолия" обезщетение между 400 млн. и 1 млрд. лв.


Инициатива "Връщане на общественото водоснабдяване"

За периода от 2000 до 2015 г. има 235 случая в 37 държави в целия свят на връщане на общественото водоснабдяване. В градовете, в които това се е случило, живеят 100 млн. човека. Докато през 2000 г. случаите са по-скоро прецедент и са само 2, то след 2010 г. се наблюдава рязък скок. Ремуниципализацията (връщането на общественото водоснабдяване) става или чрез предсрочно прекратяване на подписаните договори, или чрез неподновяването им. Страните, в които са регистрирани най-много откази частни компании да менажират водоснабдяването, са Франция - 49 случая, САЩ - 58, Испания - 14. 184 от всички 235 случаи са в страни с високи доходи на населението. Сред отказалите се от услугите на частните компании са градове като Гренобъл (Франция), Берлин (Германия), Атланта, Индианаполис (САЩ), Буенос Айрес (Аржентина), Алмати (Казахстан), Куала Лумпур (Малайзия), Джакарта (Индонезия) и др.
 

Социална поносимост на цената на ВиК-услугите по райони и области за 2014 г.