Вноската на България в бюджета на ЕС скача с 50%

Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи средно с около 50% в следващия 7-годишен бюджетен период (2021 - 2027 г.) в сравнение с предходния (2014 - 2020 г.). Това става ясно от нови технически изчисления по бъдещата финансова рамка на съюза, представени в Брюксел. Справката на ЕК показва, че в периода от 2014 г. до 2020 г. България плаща средно по 460 млн. евро вноска в европейския бюджет, докато през следващия седемгодишен период сумата ще нарасне до 680 млн. евро средногодишно, което е увеличение с около 50%. Разпределена по години, сумата ще нараства плавно. През 2020 г. например е планирано България да внесе около 520 млн. евро, докато през 2027 г. сумата трябва да достигне 710 млн. евро. В официалния проектобюджет на Министерството на финансите за догодина е заложена вноска за евробюджета, която е доста по-висока от планираната от Еврокомисията - 1.4 млрд. лв., което е около 710 млн. евро. За сравнение, в Бюджет 2019 е записана сумата от 1.28 млрд. лв. МФ се презастрахова и за следващите бюджети, като за 2021 г. е заложило вноска от 1.54 млрд. лв., а за 2022 г. - 1.67 млрд. лв. 

Намаляване на средствата по кохезионната и общата селскостопанска политика и увеличаване на парите за климата и програмите за изследвания, иновации и образование - така накратко изглежда предложения от Европейската комисия бюджет за следващия 7-годишен период. Заради Брекзит, с който се губи значителна част от средствата в европейския бюджет и обявените нови приоритети на следващата Европейска комисия, се налага преоценка на кохезионната и селскостопанската политика, които според Комисията трябва да бъдат модернизирани. На практика това означава, че за кохезия ще бъдат заделени малко над 0.3 на сто от брутния национален доход на 27-те страни-членки, като за миналия седемгодишен период процентът е бил почти 0.4 на сто, предава БНР. Още по-голямо свиване има при селскостопанската политика, за която са предвидени почти толкова при над 0.4 на сто за периода 2014-2020 г. За сметка на това комисията предлага да се увеличат разходите по програми за изследвания и иновации и образование като "Хоризонт 2020", "Еразъм+", за управлението на границите, фонда за сигурността и създаването на нови програми като "Цифрова Европа" и фонда за отбрана.