Внимавайте за редки папагали

Колкото и да сме зле, не си го признаваме. Никога. Може би е национална черта. От една страна, е добре. Има отчетливо послание в това да демонстрираш мъжкарско поведение. От друга страна обаче, този изкривен стоицизъм ни води към безропотно мълчание. Тишината отеква даже, след като натовариха децата и внуците ни с дългове и задължения. Мракобесна тишина. Няма да стане така. Във война сме. Не за територии или имане. За съществуването си. За ежедневието си водим битки. И? Толкова ли свикнахме да сме на фронта на оцеляването или толкова свикнахме да мълчим? И си мисля, че не е Божа работа какво ще стане. Наша си е. Не сте ли съгласни?
Футболистът Благой Георгиев стана рекламно лице на папагали. Няма лошо. Оказва се, че страната ни е домакин на най-голямото изложение на тези пернати в Източна Европа. Цял месец в Бургас. Изложбата ще представи доста редки видове. Има някаква символика в това да ни презентират папагали. У нас такива колкото щеш. Където щеш. Да припомним - папагалът не изразява собствено мнение. Той повтаря наученото. Грешки стават тогава, когато казва нещо, което не очакваш. И в чести случаи те излага пред гостите. В едно много посещавано от „елита” заведение в центъра на София така се получава. Имам натрапчивото усещане, че собствениците нарочно го държат там. И се забавляват след серия от конфузни ситуации с „големци”. "Светът е оцелял, защото се е смял". Това пише на корицата на сборника с габровски шеги. То явно народонаселението е засилило чувството си за хумор, след като е притъпило това за справедливост.
Да. Тук, в Територията, си имаме и много редки видове папагали. Цветни са. Кресливи. И дори и да им покриеш кафеза, те не млъкват, страхувайки се да не бъдат забравени. А ако подадеш ръка, няма да те клъвнат. Няма, защото са се впили здраво с ноктите в теб и си знаят, че не бива да хапят ръката, от която всъщност се хранят. Внимавайте за тях. Защото не знаете кога ще ви злепоставят. Да не стане така накрая, че усмивките ви покрай тях да не издават истинското ви душевно състояние. Като в политиката. Като в ежедневието, в което са ни вкарали, без да ни питат. Даже само искат.
И накрая още за симпатичните на цялата планета исландци. Оказа се, че само 650 души от населението на държавата не са гледали мача с Англия на европейското. А жената на президента си счупи токчетата, след като нахлу на терена да поздравява играчите. Така е, когато има подкрепа от всички и те мислят като един за страната си.
А у нас как е? Жалка картинка. Ни жена на президента сме видели, ни Дявол. Всъщност виждаме само Дявол. И папагали...