Вместо да изпишеш вежди...

До  редакцията на THE WORLD REPORT
Mr. BERNARD-HENRI LEVY


Многоуважаеми г-н Леви,
С интерес прочетох Вашата статия "Кой ще наследи Бан Ки-Мун в Обединените Нации?". Естествено, Ваше право е да имате свои предпочитания и да правите свои предположения и догадки за крайния изход от този важен за световната общност избор - както при любовта или взаимните симпатии, спорът и уговорките са излишни: всеки избира този, когото харесва. Но в българското народно творчество има една поговорка-предупреждение: "Вместо да изпишеш вежди, да не избодеш очи!" Боя се, г-н Леви, че нещо подобно може да се случи и при Вашите съждения за един от най-подходящите според Вас кандидати за този висок пост.
Нека Ви кажа първо няколко думи за себе си:

 аз съм български писател

вкусил прелестите на еврейските лагери за принудителен труд, участвал активно в Съпротивата и дочакал края на българския фашистки режим в килията на осъдените на смърт. Преживях заедно с мои колеги и близки целия патос, всички илюзии, надежди и тежки разочарования от периода на социализма, взех участие според силите и възгледите си в опитите за преодоляване тоталитарните методи на управление, предопределили историческата обреченост на режима. Аз имах честта да съм един от дванайсетте интелектуалци, поканени от президента на Франция Франсоа Митеран на прословутата "закуска" при затворени врати във френското посолство в София, десет месеца преди Промяната, бях и

един от основните организатори

на първия грандиозен митинг в подкрепа на Промяната пред храма "Св. Александър Невски" в София на 18 ноември 1989 г. Не искам да скрия, че отново съпреживях цялата гама от надежди, възторзи и горчиви разочарования от последвалите събития, но това е друга тема...
Искам да се спра само върху Вашите съждения за качествата на уважаваната и облечена с високо и заслужено доверие г-жа Кристалина Георгиева, която според Вашата преценка следва да е от най-перспективните кандидати за поста Генерален секретар на ООН. Боя се, че тъкмо при този случай, в стремежа си да й изпишете по-красиво веждите, рискувате да й избодете очите - нещо, което тя не заслужава!
Става дума за Вашите неясни и според мен

 съзнателно замъглени съждения

за съпричастието на г-жа Георгиева към дейността на онези, които Вие преценявате като "дисиденти". Позволявам си да Ви цитирам: "Присъстваше ли тя през март 1990-та на срещата на писателите в София, където бях поканен от няколко члена на партията на дисидентите, които тогава се измъкваха от скривалищата си и завземаха властта? Възможно".
Питате дали е възможно г-жа Кристалина Георгиева да е присъствала на подобна среща на писателите? Не, господин Леви, не е възможно! Тя не е присъствала, защото такава "среща на писателите" не е имало. Възможно е да са се срещнали някои писатели-съмишленици, но и до днес всеки ден писатели се срещат на кафе, ракия или по друг повод. Изразът "Писателите", във Вашия контекст, при това с "вероятното" присъствие на г-жа Кристалина Георгиева, означава друго - нещо като конгрес, конференция или нещо подобно. Но такова събитие в посоченото от Вас време

не е имало

Още по-различно звучи това, че "дисидентите" са се "измъквали от скривалищата си, завземайки властта". Ако някой зле информиран дисидент с голямо закъснение - едва през март 1990-та! - се е измъкнал през онези дни от скривалището си, то той се е оказал пред четириетажната луксозна сграда на ул. "Раковска" 134, седалище на антикомунистическия опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС)- легално, регистрирано политическо движение, участващо в предизборната борба за Велико Народно събрание, което бе призвано да сътвори новата демократична Конституция на Република България. Що се отнася до предопределеното от Вас "завземане на властта", три месеца след това несъстояло се събрание на "писателите", измъкнали се от измислените си скривалища - сякаш става дума за партизани в родопските лесове, Съюзът на демократичните сили загуби изборите, като спечели 144 депутатски места срещу 211 на социалистите. Не че това отдавна отминало събитие има вече някакво значение - оттогава се случиха много и нееднозначни превратности в политическата съдба на България, но целенасочената митологизация на факти и героизиране на личности от времето не помага за точния журналистически анализ на случващото се тогава, както и за хората, взели участие в онези събития. То по-скоро напомня - извинявам се за израза! - за

манипулация на общественото мнение

с неверни или неточни твърдения, един доста разпространен напоследък спорт!
Няма нищо осъдително за г-жа Кристалина Георгиева от факта, че не е била сред нашите опозиционни кръгове и техните прояви; или например, че не е присъствала в публично обявеното и масово посетено, но недолюбвано от властите протестно събрание в Дома на киното, с избор на така наречения "Русенски комитет"; нито в опозиционното тогава движение "Екогласност", нито по-късно сред публиката на прословутата "Кръгла маса". А още по-малко през онази драматична седмица след смъкването от власт на Тодор Живков и преди митинга, за който споменах, когато домът ми на ул. "Московска" ден и нощ беше окупиран от канени и неканени представители на разни групировки. Мнозина от тях - за разлика от редица високоуважавани писатели и обществени дейци, които по-късно говориха на митинга, бяха дългокоси и небръснати младежи, повечето от които не бих нарекъл "дисиденти", а просто протестно или опозиционно настроени млади бунтари. Горещо обсъждахме предстоящия масов митинг, без някой от доста смутените полицейски органи да ни пречи за това. Във всеки случай, всички тези наши срещи и прояви, вероятно старателно следени от органите за сигурност, минаха без драматични последствия,

защото България беше значително по-либерална

от Полша с нейната "Солидарност" или от Съветския Съюз с трагичната съдба на руските интелектуалците-дисиденти.
Събитията тогава бяха много, все по-масови и от най-различно естество, но при всички и всякакви инициативи на опозиционно-настроени среди не помня в затворените интелектуални кръгове, невинаги заслужаващи героизацията на "дисиденти", някога да е присъствала г-жа Кристалина Георгиева. Това в никаква степен не уронва нейния безусловен престиж на специалист в нейната област, която не предполага при всички случаи да си бил антикомунист или с героични дисидентски нагласи. Но с подобна на Вашата, смущаваща с преднамерената си цел

митологизация на лица и събития

от ония времена, господин Леви, Вие предизвикахте насрещни доста остри реакции - предимно в социалните мрежи, в които между другите участници охотно се намесват и любители да ровят в нечисто бельо - митове или подробности за нея и семейството й, които вместо да изпишат вежди на г-жа Кристалина Георгиева, което е очевидното Ви намерение, застрашават нейните очи.
Нещо, което тя в никакъв случай не заслужава - още повече, че две български правителства вече потвърдиха поддръжката си за друг кандидат за високото и отговорно място на Генерален секретар на ООН и е просто неприлично сега отстрани да се създава умишлен смут чрез дезинформация, за подменянето му с други кандидатури!

С уважение Анжел Вагенщайн