Влизаме в ЕС с гордо вдигната глава

Методи Методиев, кор. на ДУМА в Белград

Цитати
"Амбициите са ни до две години след влизането ни в ЕС да удовлетворим и критериите за членство в Шенген"
"Сръбското малцинство в Хърватска има всички конституционни права"

- Г-жо Пусич, къде е Загреб по своя път към ЕС?
- Хърватска е пред финалната линия, когато говорим за влизането в ЕС, и в началото, когато имаме предвид членството в Съюза и живота ни вътре в Евросъюза. До този момент 23 от 27-те страни членки са ратифицирали договора ни за членство. До края на този месец би трябвало да завърши и ратификацията в белгийския парламент, а в най-скоро време очакваме това да направи и холандският парламент. Най-вероятно Дания ще ратифицира договора ни за присъединяване през май, а на 6 юни "да" на хърватското членство ще каже и германският Бундестаг. Хърватска е първата страна, която се е присъединила след изпълнението на множество допълнителни критерии, а също така сме издържали и мониторингов процес след затварянето на главите от преговорите с три мониторингови доклада, като последният е от края на март т.г. В този последен доклад е изтъкнато, че сме изпълнили всички изисквания, включително и последните десет, дефинирани миналата есен. Според преценката на Европейската комисия ние сме напълно готови за членство, въпреки по-сериозния преговорен процес, който сме водили за разлика от страните, присъединили се преди нас. Ето и един пример - ние сме отворили и затворили 35 преговорни глави, което е повече от която и да е страна от по-рано присъединилите се. Гордеем се с факта, че Хърватска влиза в ЕС без каквито и да било условия и допълнителни забележки.
- Означава ли това, че сте се подготвили и за членство в Шенген?
- По този въпрос бих искала да споделя, че ние имаме доста време до това членство, тъй като не влизаме в Шенген заедно с членството ни в ЕС. Но държа да подчертая, че много от критериите за изпълнение бяха свързани директно с критериите за членство в Шенген и поради това считам, че и по този въпрос сме направили значителна крачка напред, включително и междудържавни споразумения със съседните ни страни за трансграничното движение на хора и товари, а също така и обновяването на ГКПП в съответствие с Шенгенските критерии. Амбициите ни са до две години след влизането ни в ЕС да удовлетворим и критериите за членство в Шенген.
- Какви са отношенията на Хърватска със съседните й страни?
- В отношенията със съседите си нашето правителство се е ръководило от един основен принцип - победил съм неприятелите си така, че съм ги превърнал в приятели. Или иначе казано - използвали сме някои проблематични моменти в отношенията със съседите ни не да внесем допълнителна тежест в отношенията ни, а точно обратното - да подобрим и задълбочим отношенията ни. И това е така, защото трайно добри отношения може да има тогава, когато и двете страни в диалога считат, че са имали полза от постигнатите договорености. Ето например сме имали двустранни проблеми със Словения - гранични, за защитените риболовни райони, за Люблянската банка и пр. Започнахме да ги решаваме един по един и в самото начало впечатлението беше, че няма да направим и крачка напред, тъй като самата аз съм била част от решаването на горепосочените въпроси и неведнъж съм била свидетел как от малките проблеми изведнъж се получават големи и неразрешими такива. И ето - когато днес сме завършили, смятам, че имаме най-добрите отношения със Словения от когато и да било преди, тъй като в процеса на решаването на проблемите сме развили и задълбочили и партньорски отношения на взаимно доверие. Със съседните държави имаме много динамична комуникация, а колкото до тези, които не са страни членки на ЕС, ние им оказваме всестранна подкрепа по отношение на хърватския опит по пътя за членство. Огромно предимство е и хърватският език, който се разбира на практика от почти 20 милиона души от региона, така че нашите синхронизирани с европейското законодателство нормативни актове могат да бъдат използвани и дори реципирани. Дали сме безвъзмездно на всички наши съседи преводи на европейската нормативна уредба. Също така в БиХ сме организирали семинари с европейска тематика, на които са били обучавани повече от 160 служители от държавните органи на тази страна. Имаме и много на брой регионални инициативи и Хърватска е наясно, че и като член на ЕС ще има пак същите съседи, така че с тях трябва да развиваме и задълбочаваме отношенията си. Имаме също така историческия шанс сами за себе си да решаваме въпросите на своята стабилност и икономически просперитет, разбира се, с възможностите, които ни дава членството в ЕС.
- Как стои въпросът със сръбското малцинство в Хърватска? Премиерът Миланович категорично заяви, че в регионите с 30% население от сръбско малцинство кирилицата ще бъде въведена в служебна употреба.
- Това е само изпълнение на съществуващ закон. Според последното преброяване на населението се оказа, че във Вуковар живее повече от 30% сръбско малцинство. Този принцип отдавна се е наложил в Истра с италианското малцинство. Колкото до протестите по този въпрос, може да се отбележи, че това е политически остър въпрос заради войните, но хората трябва да се откъснат от миналото и да погледнат историческия шанс, който е пред нас. Сръбското малцинство в Хърватска има всичките конституционни права, включително и трима представители в хърватския парламент, представяне в органите на местното самоуправление в районите, където живеят представители на сръбското малцинство, решаване на жилищните им проблеми, настъпили като последици от войните през 90-те години на миналия век, даване на работа на представителите на това малцинство в държавните органи, полицията и т.н. Генерално тази социална интеграция е дълъг и тежък процес и също така не се развива по един и същи начин във всички региони, но процесът категорично върви напред и в положителна насока. Това е и една от ключовите задачи на мултинационалното и мултиетническото хърватско общество, а също така е и мерило за качеството и защитата на правата на националните малцинства.
- А хърватското малцинство в Сърбия?
- В този момент не съществува реципрочност. Хърватското малцинство в Сърбия няма същите права както сръбското малцинство в Хърватска. Водим разговори по въпроса с нашите сръбски съседи, особено по отношение на политическото представяне и образованието на роден език. Имам голяма надежда, че ще се постигне реципрочност в обозримо бъдеще, което ще бъде от полза и за двете страни.
- Кои страни от региона ще бъдат партньори и кои своеобразни противници по отношение на получаването на средства от фондовете на ЕС?
- Всички ще бъдат и едното, и другото. Борбата в това отношение е сериозна, но от друга страна, всяка държава има определена финансова квота за периода от следващите седем години, която й е на разположение. Ако не успее да усвои тези средства поради липса на определен капацитет, ще бъде задължена да ги върне в бюджета на ЕС. Поради това и не трябва особено да се боим и се надявам, че ще усвоим колкото се може повече от тези средства. Но в никакъв случай не трябва да се заблуждаваме, че ще е леко. Държа да отбележа, че по този въпрос виждам страните от региона повече в ролята на партньори. Страните на север - Финландия, Холандия, Германия и др., са много по-сериозни конкуренти в този аспект, отколкото държавите от региона, тъй като имат и опита, и капацитета да усвояват неизползваните и върнатите средства обратно в бюджета на ЕС. Много енергийни, транспортни и инфраструктурни проекти по своята логика и природа са трансгранични и могат да бъдат реализирани единствено чрез партньорство между съседни държави. По отношение на политическото парньорство основно отново ще разчитаме на страните от региона. Но държа да подчертая, че по много проекти работим и заедно с Франция, Германия и Великобритания. Имаме общи проекти с Италия, особено в сферата на енергетиката. За нас е важна политиката в сферата на общата европейска политика за сигурност в областта на Южното Средиземноморие. Трябва упорито да се борим със синдрома на подценяването или надценяването. Хърватска е една от средно големите страни в ЕС, която носи със себе си определени капацитети и способности. Не сме нито световна, нито европейска сила, но имаме важна роля във важна част на Европа. И досега сме имали реалната възможност за дискусии и дебати в рамките на европейските институции, а с членството си ще имаме и правото да гласуваме.
- Какви са отношенията между Хърватска и България, не само на ниво ЕС, а и в двустранен аспект?
- Оценявам тези отношения като изключително важни. Има твърде много място за задълбочаването им във всички аспекти. Нямаме никакви двустранни проблеми, но също така и достатъчно динамично сътрудничество, което е необходимо за това. Ние се намираме от двете страни на един и същи регион, а също така се сблъскваме и с едни и същи проблеми, горе-долу сме и географски еднакви по територия и в ЕС ще защитаваме почти идентични интереси. Но дори и извън територията на ЕС отново имаме сходни интереси. Можем единствено да имаме полза от нашето сътрудничество.