Властта тихомълком посегна на свободата на словото
С промени в Закона за личните данни депутатите посегнаха на свободата на словото. Част от текстовете бяха гласувани на второ четене вчера, днес дебатите и гласуването продължават.
Приети вече промени дават възможност държавни органи и администрацията да проверяват медийни публикации, журналисти, академични проучвания, документални материали, както и да отказват достъп до информация.
Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни. Проверките за защита на личните данни могат да са както планови, така и по сигнали, включително от медиите. По този начин властта ще има право да сметне всяка една медийна публикация за недостоверна и да започне проверка срещу журналисти и медии.
Поправките вчера бяха приети с 83 гласа "за" и 10 "въздържал се".
Критично и тревожно се изказа от трибуната Милко Недялков от левицата. Той предупреди, че новите мерки залагат субективизъм.
Срещу промените в закона се обяви Асоциацията на европейските журналисти в България. Организацията призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.
Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в писмото.
От репортерската организация са притеснени от решението на депутатите да приемат в този вид промените в Закона за защита на личните данни, с който се цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR). Според неправителствената организация с приемането на промените в Закона се постига точно обратното.
Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ заявиха, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът ограничава това право. Промените в закона не предвиждат достатъчно гаранции за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.
В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията.
Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.
Вменяване на отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото. Ограничават правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, пише в позицията на АЕЖ-България.
Законопроектът, приет на първо четене в 44-то народно събрание предвижда въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура.
Законопроектът дава възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с Конституцията на Република България, мотивират се от АЕЖ.
