Властниците да попълнят дефицита в познанията си

Христо В. ХРИСТОВ - РЕФЕРЕНТА

И тази година на 1 февруари, макар и вяло, бе честван денят на жертвите на комунистическия режим. Патетично обаче се изказаха председателят на Народното събрание Караянчева и министър-председателят Борисов. Г-жа Караянчева е показвала дефицит в познанията си по география, но се оказа, че има дефицит и в познанията й по история. "Другарят" Борисов, бивш комсомолски секретар, бивш член на БКП, активист, също показа дефицит в познанията по историята българска. А тя не започва от 9 септември 1944 г.

И на двамата ще напомня, че Народният съд, който анатемосват, не е българска измислица. За създаването на съдилища срещу престъпниците след войната има решение на Съюзническата комисия - САЩ, СССР и Великобритания. Те го поставят като задължително условие и при примирието с победена България, сателит на Хитлер в Тристранния пакт.

За опресняване на знанията по история ще посоча, че по данни на Съюзническата контролна комисия само през 1923 г. у нас са избити 31 000 човека. През 1941-1944 г. жертвите са 9150 партизани с награда от 50 000 лева за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи, между които и десетки деца. В затворите са били 9000 човека, в концлагери - 31 000, интернирани - 15 000, арестувани в участъци - 64 000. Към жертвите преди 9 септември 1944 г. трябва да се прибавят и хилядите убити и осакатени от бомбардировките на американските самолети. Виновните за това също са "клиенти" на Народния съд. На преките им убийци, американските пилоти, бе издигнат паметник в центъра на София! Никой не говори колко милиарди са вложени от "лошите" комунистически правителства за възстановяването на София и другите градове. Не се говори и за изплатените репарации за участието на България във войната. 

Ще напомня, че след 9 септември 1944 г. няма запалени къщи на инакомислещи, няма излагани убити хора и отрязани глави по мегданите. Няма и убивани деца. 

Провокиран съм обаче да посоча конкретен случай от Етрополе за онова време. През 1944 г. изкарват на разстрел седем заподозрени, с които имало и жена с невръстно дете. В местността Сухата река ги завързват по дърветата и стрелят по тях като по мишени. Жената и детето гледат. В един момент към жената се приближава агентът Вълко Печурката. Реже месо от гърдите на жената и завира парчето в устата на детето. След това лови детето за краката и го удря в буково дърво, та мозъкът му се залепва за дървото. Заравят ги в общ гроб и след няколко дни кучетата изравят телата и влачат части от тях по околната ливада. След 9 септември 1944 г. установяващите властта извикват Вълко Печурката и му поставят условие: "Бай Вълко, имаме нужда от такива като теб и ще те оставим на служба при едно условие - имаш жена и дете, ще ги доведем да ги убиеш". Той отговаря: "Тате-маце (употребявал е този израз), дайте ми ги да им пийна кръвчицата!". Арестуват го и го затварят в общината (сегашния музей). Отиват двама човека да му занесат храна, той подпира с крак вратата и казва: "Пустите ма, ще убия който кажете, ще избия и целия град, ако искате!"

Разказвам това, защото името на бай Вълко е записано на мемориала до НДК и на 1 февруари му се поднасят цветя! За такива "заслуги" там са записани имената и на други като него, извършили лично десетки убийства. Та, г-жа Караянчева и "другарят" Борисов нека си сверят историческите часовници!