Властчица - масчица

Никола Статков

Някога видях в едно списание тогавашния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в разговор с три красавици. От дума на дума, стана дума за властта, парите и любовта; кое от трите е най-голямо, най-важно. Една от дамите каза, че за нея това са парите. Другите две бяха за любовта. Кисинджър каза, че и трите грешат; за него най-отгоре е властта. Любовта, продължи той, много рядко може да "покори" властта и парите. Разбира се, парите са играли и играят важна, огромна роля в живота на човечеството, с тях са купувани и се купуват и власт, и любов. И все пак властта е тази, която във висша степен е решавала световните проблеми, за нея, почти винаги, не е проблем да има и власт, и пари. В този смисъл бяха интересни заключителните думи на умния американец: "Ако аз не съм държавен секретар на Съединените американски щати, нима вие, такива хубавици, ще си губите времето в приказки с мен, грозния евреин?"

Сетне, прочел много книги, аз се убедих, че властта е въпрос на живот и смърт за целия животински свят, от амебата до лъва. Най-вече между мъжкарите се водят люти битки, в които по-силните придобиват правото да водят стадото, да се съешават с женските. При хората тези битки, в чисто физическия смисъл на думата, са били практика в ранното развитие на човешкия род. Насетне властта вече не е завоевание на мускулите, а на ума, съюзен с амбицията и хитростта. Векове наред тази власт не се дели, тя принадлежи единствено на краля, царя, императора, султана, княза, както и да се нарича върховният управник. Върхът на абсолютизма е била властта на френския крал Людовик ХІV, наричан Краля Слънце, комуто принадлежи фразата: "Държавата, това съм аз!" Без да изричат тези думи, мнозина други властници са били с подобно самочувствие, показвали са го. Естествено, такава неограничена власт не се е харесвала на поданиците, които са търсели спирачка за нея. В Европа първи решават този въпрос гърците, атиняните, които стават люлка на демокрацията: на Агората гражданите решават кое как ще бъде в града-държава. Това слага началото на парламентаризма; депутатите са призвани да озаптяват управниците. Уви, това не става всякога, примерите са много, Хитлер е един от най-ярките.

В навечерието на Втората световна война съответните служби докладват на Уинстън Чърчил, че Хитлер е установил абсолютна власт в Германия. "Спокойно, казал сърът,

абсолютната власт, абсолютно развращава."

Бил е прав, германците полудяват от любов и покорство пред Хитлер, стават пионки в ръцете му. Чуйте само какво казва Герда, съпругата на Гьобелс, преди двамата с него и шестте им деца да се самоубият: "Това, че умираме заедно с Фюрера, е Божия благословия, за която не сме и мечтали." Така мислеха милиони немци, крещяха "Хайл Хитлер" и безпрекословно изпълняваха налудничавите му заповеди. Впрочем, нали помните, че Сталин бе наричан "баща на народите", че и песни се пееха за него.

У нас, през Първото и Второто царство, всичката власт е принадлежала на царя. След освобождението ни от турско робство имаме модерна за времето си конституция и Народно събрание, които ограничават властта на княз Александър Батемберг. Нищо обаче не възпира диктатора Стефан Стамболов, който убива близките си другари и приятели Олимпи Панов и Атанас Узунов заради участието им в проруския русенски бунт. Той погва и русофила Иван Вазов, който бяга в Одеса, където написва "Под игото". За властта на Фердинанд Сакскобургготски, какво да говоря?! Стигат му "заслугите", че причини на страната ни две национални катастрофи - Съюзническата и Първата световна война. Махам с ръка на разгулния му живот, на ограбеното скъпо имущество, което взима при абдикацията си от трона. Синът му, цар Борис ІІІ, когото някои слагачи наричат "Обединител", не остава по-назад с употребата на властта: двамата с министър-председателя Богдан Филов накисват България в Тристранния пакт - Рим, Берлин, Токио, и обявяват война на Англия и Америка. Резултат: бомбардировки, хиляди убити българи и хиляди разрушени сгради.

Социалистическите вождове Червенков, Димитров и Живков също неведнъж се простираха извън чергата на законната им власт, от което, слава Богу, не последваха особени щети.

При това те никога не се облагодетелстваха

Не бяха такива обаче дошлите на власт лица, след като у нас нахлу демокрацията. Почти всички те, кой повече, кой по-малко, прибираха сухо и с политиката си съсипаха България. (С изключение на Жан Виденов, наивен праведник, който бе предаден от чужди и... свои.)

Монтескьо казва, че властта е питие, което опива човека и го кара да се забравя. Сент Бьов оприличава властта на камбана: който я бие, не чува нищо друго. Леля ми Мира, проста селска жена, казваше: властчица - масчица. Именно от масчицата блажеха и продължават да блажат алчни демагози и наглеци, та по този начин закотвиха България на последното място в Европа по всички възможни лошотии. Народът, у когото е жив робът, си трае. Управниците обаче не разчитат само на това, те искат всичко да е печено, та варено, затуй пекат и варят, щото им е нужно. А то, на първо място, е печеленето на изборите. Как? Татяна Дончева отговори на този въпрос от телевизионния екран. Тя каза: в България има избори, но няма избори, защото резултатите им са предизвестени. Ама как така? Ей така... Стотици хиляди граждани у нас са на държавна ясла. Не гласуват ли за ГЕРБ, няма ясла, няма хляб. Тази участ очаква и хората, които искат да печелят поръчки и търгове за едно-друго, но не се държат "правилно". И бизнесмените могат да загубят бизнеса си, ако... Ами циганите? Те направо си продават гласовете за пари. Е, парите не са много, но все масчица си е, блажинка си е. Разбира се, черешката на изборната торта е фалшификацията. Накрая добавяме и поддръжката от западните началници и всичко си ляга на мястото: преди изборите вече един милион гласоподаватели са се кротнали в обятията на ГЕРБ, по-точно - у Бойковите обятия. Няма мърдане, няма шаване. Властта е хванала народа за гушата, както мангустата го прави с кобрата. Неведнъж обаче змията се измъква и вижда сметката на дребосъка. Уви, народът ни не прилича на кобра, той най-често кротува и дремуца като метилява овца, трае си, докато го доят и стрижат. А върховният вожд действа, не се шегува: заповядва, нарежда, указва, дава от бюджета народната пара на когото си ще. Няма контрол, няма надзор. Питам, какво му пречи един ден да викне като Краля Слънце: "Държавата, това съм аз." И още: непрестанно ни втълпяват, че той е виден европейски лидер (най-много се старае в това отношение Цветан Цветанов). Щом като е тъй, защо Бойко да не произнесе думите на австро-унгарския канцлер Метерник от времето на ХІХ век: "Светът лежи върху плещите ми!" Страхотен импулс му дадоха неотдавна разни учени глави, които го обкичиха с най-високи качества и достойнства. От моя тъст, смел и мъдър човек, с две смъртни присъди заради антифашистката му дейност, съм запомнил две приказки. Първата - политиката е курва. Втората - 

българската интелигенция е кебапчийска

за едно кебапче се продава. Да не говорим какво става, когато й предлагат не кебапче, а масчица, и то в яко количество.

Бях готов с този текст, но ето, че гръмнаха грандиозни, пищни тържества в Пловдив, по случай обявяването му за европейска столица на културата. Като знам колко катастрофално е състоянието на отечеството ни, питам - за какво са ни на гол корем тия чифт пищови? Съселяните ми, белоречаните, биха казали, че тази работа е, с извинение: стисни ме, Радке, зорлем да пръдна. Е, все пак посетителите на Пловдив могат да видят някои интересни старини. Па и нещо ново: новата къща на кмета Тотев, строежите на брат му, страхотния хотел на майка му. Какво да се прави - властчица - масчица...

Ако бях млад, щях да напусна любимата си страна и омразна държава. Но стар съм, късно ми е, моме, за китка. А дали съм тук, или нейде по света, това няма никакво значение за България, тъй като през този век тя изчезва от картата на света.

Хегел пише, че всеки народ има такова правителство, каквото заслужава. Мисля, че нашият народ, дал толкова борци за свобода, толкова мъже и жени на духа, не заслужава тежката участ, в която е изпаднал. И все пак, защо покорно и безучастно гледаше цели двадесет и девет години как разни вагабонти съсипваха отечеството ни, нагъзурчени предателски пред началниците им от Запад? Траеше си, докато те натвориха това, което сърбаме с отвращение. А то е горчиляш, горчиляш. Смесен с отрова...