08 Юли 2020сряда06:42 ч.

Владимир Путин на последната си 15-та "Пряка линия" миналия месец. Този формат е негов патент.

ГЛОБУС

Владимир Путин реди многополюсна епоха

Неизвестният преди 20 години политик извади Русия от интензивното на историята и я превърна глобална сила

/ брой: 3

автор:Юри Михалков

visibility 1329

Преди 20 години управлението на Русия бе поето от неизвестния дотогава премиер Владимир Путин. Никой в онази грохнала страна не е допускал, че за нея настъпва нова епоха и Русия ще стане друга държава. 

Русия берeшe душа в интензивното на историята, когато той поема управлението й. Чеченският сепаратизъм в комбина с глобалния ислямски радикализъм планираха ислямска държава в Кавказ и застрашаваха териториалната цялост на Русия. Бомбените атентати в жилищни блокове в Буйнакск, Москва и Волгодонск отнеха живота на над 300 души и оставиха ранени и осакатени над 1700 души. Пръкналите се млади олигарси грабеха държавата, както си искаха, а разпасалите се губернатори използваха бардака, за да станат съвременни феодали. Промишлеността и машиностроенето бяха спрели, упадък цареше в армията и военната индустрия, народът не можеше да свързва двата края и изнемогваше. 

Прогнозата за Русия от 2000 година на Националния съвет по разузнаване на САЩ е звучала като некролог. През 2015 г. населението й щяло да падне до 130-135 млн. заради "алкохолизъм, сърдечни заболявания, наркотици и влошаване на здравеопазването". Пак през 2015 г. Русия щяла да има обширни радиационни територии, защото нямало да може да обслужва собствените АЕЦ-ве и друга инфраструктура. На международната сцена й се предсказвали геополитическа импотентност - ветото в Съвета за сигурност на ООН щял да остане единственият й инструмент за влияние в световните дела. 

Изрязването на ислямисткия тумор в Чечня

В Чечня и изобщо в Кавказ Путин спаси Русия от разпад не само с бойно антитерористично изкуство (операцията за освобождаването на Грозни), но и с държавническа гъвкавост и далновидност. Активната фаза на втората чеченска война приключи още през пролетта на 2000 г., но след това войната продължи като антитерористична кампания и приключи чак през 2009 г. Путин изпълни обещанието си да гони до дупка терористичните главатари и при спецоперации последователно бяха ликвидирани саудитският радикал Хатаб и чеченските му съучастници Басаев и Масхадов. Путин обаче спаси страната от разпад, защото компромисно се съюзи с местни влиятелни родове и авторитети, които в първата чеченска война воюваха срещу Москва. Но впоследствие те се дистанцираха от зверското лице на ислямизиращия се чеченски сепаратизъм и именно тогава си стиснаха ръцете с Кремъл. Сред тях бе е родът на Кадирови, чийто представител Рамзан пое републиката след гибелта на баща му Ахмат при бомбен атентат през 2004 г. и я управлява до днес. 

През 2002 г. и 2004 г. Русия преживя своя 11 септември - заложническите драми на чеченските терористи в столичния театър на улица "Дубровка" (129 загинали) и в училището на осетинския град Беслан (терористите избиват 344 души, от които 186 деца). По-късно Путин ще признае, че двете събития са му станали лична болка за цял живот. 

Има една снимка, на която той е уловен след края на драмата на "Дубровка" - стои на крака, но е закрил лицето си с ръце, сякаш иска да прогони от съзнанието си болката и ужаса на изживяното. Но и предусеща, че това няма как да стане. 

Въпреки обаче античеченските емоции в руското общество, Путин отказа "ръчно управление" на републиката (чрез генерал-губернатор или военно положение) и я върна на чеченците. Те проведоха референдум и минаха към гражданско управление. Изобщо в етническите републики на Кавказ Путин спазва местните традиции, не посегна например на статута им именно на етнически републики, с което също спаси многонационалната си държава от разпад. 

Затягането на държавните гайки

Той постави олигарсите на мястото им, като издиктува правилата на играта - няма да национализира печелившите им заводи и компании, макар и незаконно придобити по време на Елциновия бардак, но да стоят извън политиката и да започнат да си плащат данъците. Не отстъпи от тази линия дори пред световния вой срещу осъждането на Михаил Ходорковски, който не прие правилата. Путин обаче накара олигарсите не само да си плащат данъците, ами и да спонсорират някои региони или пък общонационални каузи.

Успоредно с това той затягаше и гайките на държавата, създавайки вертикала на властта. "Русия беше в състояние на хаос и идването на Путин възстанови реда. Той установи авторитарно управление, основано на принципа, че толкова голяма държава се нуждае от централизация", тези днешни констатации на френската анализаторка Елен Карер д'Анкос в "Пари мач" в никакъв случай не звучат осъдително. Гайките бяха затягани чрез въвеждането на президентските пълномощници в 86-те субекта на федерацията, от които 22 бяха етнически републики, чрез отмяна на прекия избор на губернаторите и утвърждаването им от регионалните законодателни събрания, чрез балансирането между регионалните и федералните интереси или пък чрез подмладяването на губернаторите през това десетилетие. Затягането бе важно, защото от нефтените републики Татарстан и Башкорстан също дебнеше сепаратистката заплаха. Впрочем през 2012 г., когато гайките на властовата вертикала вече бяха достатъчно затегнати, Путин върна преките избори на регионалните ръководители, което говори за държавническата му гъвкавост, проявявана и при други случаи.

Като цяло административната реформа бетонираше Русия срещу заплахата от разпад, която е тегнела над страната през първите два мандата на Путин. През април 2015 г. в интервю за филма "Президентът" той разкри, че навремето се оплакал на президента Джордж Буш-син, задето някои структури на САЩ подкрепяли ислямистите в Кавказ. Буш му отвърнал, че ще "им спука от бой задника", но дни по-късно контраразузнавателната служба ФСБ получила следното писмо от колегите й във Вашингтон: "Ние поддържахме и ще поддържаме отношения с всички опозиционни сили в Русия. Смятаме, че има право на това и ще го запазим за себе си занапред". Това е американският механизъм не за поддържането на демокрацията в Русия, а за отслабване и разпада на тази държава с цел заграбването на нейните богатства. Това Путин го е разбрал отрано и вече би трябвало да е ясно защо е циментирал вертикалата на властта, защо западни НПО-та медии или отделни лица бяха обявени за чуждестранни агенти. Опозиционерът пък Алексей Навални да се сърди на ЦРУ и Америка, че са накарали Путин не го оставя на мира. Демокрацията на Путин е управляема, не е хазартна, както се случи с Тръмп в САЩ, и не руши страната му. 

Възраждането на икономиката 

Путин започна този процес с редица възлови реформи през първия си мандат (2000-2004) - данъчна, банкова, поземлената, жилищно-комуналната, на трудовите отношения.  Успоредно той впрегна властта за решаването на социалните проблеми, на което наблегна повече през втория си мандат (2004-2008). Вярно е, че световните цени на нефта и газа го облекчиха, но е вярно също, че той не пилееше пари. Именно тогава по негова инициатива бяха създадени Стабилизационният, Резервният и Фондът за национално благосъстояние, благодарение на които Русия безболезнено изкара световната криза. Шефът на Сметната палата Алексей Кудрин, който е "мозъкът" на руските либерали и не спестява критики към Путин, призна наскоро пред РИА "Новости", че волята на Путин и тези фондове, "изиграха своята решаваща роля в кризата през 2008-2009 г. за спасяването на икономиката, за социалните разходи. При нас заплатите не падаха, а пенсиите дори се увеличаваха двойно през този период, в онази криза". Ето ви и втората спасителна роля на Путин. 

По онова време американската активистка Шарън Тенисън е ръководила успешно руска неправителствена организация за стимулиране на предприемчивостта. Това тя е правила още при Михаил Горбачов, после и при Елцин, а заради дейността си е пътувала из цяла Русия и дори се е срещала със самия Путин, когато той е работил в кметството на Санкт Петербург. Ето какво разказа тя през 2018 г.  в анализ за изданието "Consortiumnews.com", финансирано изцяло от дарения на читателите: "Данъците намаляха, понижи се инфлацията, а законите постепенно влизаха в сила. Модернизираха се училища и болници, в селското стопанство се забелязваха признаци на подобрения, а магазините предоставяха голямо разнообразие от хранителни продукти. Засилени бяха мерките за контрол върху алкохола, забранено бе пушенето вътре в сградите, увеличи се продължителността на живота. Из цялата страна се строяха нови автомагистрали, железопътни линии и съвременни влакове се появяваха дори в труднодостъпните райони, банковият сектор ставаше все по-стабилен. Русия започваше да изглежда като една прилична и нормална държава. Освен в Санкт Петербург и Москва, през септември 2013 година аз бях на Урал - в Екатеринбург, Челябинск и Перм. Пътувахме с коли и влакове, полята и горите изглеждаха екосъобразни, в малките градове се строеше много. Отдалечените от Москва руски градове са опасани от дву- или триетажни къщи".

Признание Путин получи не от кого да е, а от заклетата му противничка Хилари Клинтън: "Той беше дисциплиниран и стегнат...внушаваше на руснаците надежда и увереност, които още не бяха се оправили от резките политически промени и тежките икономически несгоди."  

Путин спря бягството на капитала (в размер на десетки милиарди долари), инвестициите скочиха със 125%, а рублата стана свободно конвертируема валута. Преди въведените през 2014 г. санкции заради украинската криза Русия бе достигнала петорката на най-развитите икономики. През 2017 г. страната изплати дълговете на СССР, които в края на 90-те години надхвърляха БВП на страната, а парите за кредиторите отидоха за социално-икономически проекти в страната.

От 2006 г. стартираха серия от националните проекти в сферата на здравеопазването, образованието и жилищата, демографията. Сред социалните придобивки са появата на медицински центрове в регионите (докато у нас такива центрове се закриваха), стремеж за изравняване на условия между центровете и регионите. 

На последната си "Пряка линия" Путин огласи нови данни за успехите на страната - нови реактори за АЕЦ, предприятия, мощности, летища, писти, жп гари, нови магистрали, мостове, метростанции. 

Отделно според съобщенията във Фонда за национална благосъстояние са натрупани над 8 трилиона рубли (115,4 млрд. евро), които от тази година ще се инвестират в реалната  икономика. Така ще се преодолее изоставането по реализирането на някои от националните проекти, включително и по вдигане на доходите на населението.   

Но има и още нещо, което вече прави Путинова Русия глобална икономическа държава. Дълго време единствените износни пера на постсъветска Русия всъщност оставаха съветски - оръжия, нефт и газ. На среща през 2009 г. в Държавната дума с влиятелен тогавашен депутат го попитах кога най-после страната ще произведе своя постсъветски граждански продукт, който да се наложи на световния пазар. Е, Русия вече произвежда такива продукти. След като СССР само е внасял зърно, последните три години Русия стана световен шампион по износ на пшеница. Дори приходите от него надминаха приходите от износа на оръжия. През 2019 г. тя е произвела 120 млн. тона зърно и се очаква от тях, както и от животновъдната продукция, да прибере $24 милиарда.    

Другата глобална стока станаха ядрените реактори, които руски специалисти строят по цял свят.  

Глобални обаче станаха и руските държавни облигации, според съобщенията калифорнийският пенсионен фонд за държавните служители ще влага пари в тях.

Глобална стана и ролята на Русия на световния нефтен пазар, след като тя координира нефтените цени заедно с ОПЕК. 

Пак при Путин средната продължителност на живота нараснала от 65,3 на 72 години и населението на страната стана 145 милиона. По данни пък на Световната здравна организация (СЗО) потреблението на алкохол в страната за 2003-2016 г. е намаляло с 43 на сто. Така че Путин разпиля на пух и прах прогноза на САЩ.

Хегемонизмът на Вашингтон противоречи на демокрацията 

Геополитиката е онази сфера, в която най-ярко се откроява епохалната роля на Путин.  Известно е, че първоначално той е вярвал във възможността за партниране със САЩ. Но на Мюнхенската конференция по сигурността през от 2007 г. той обявява, че тегли кръст на това си убеждение - Русия няма да бъде васал на САЩ, ще води независима политика, а еднополюсният модел на САЩ не само е неприемлив и невъзможен в съвременния свят, но и няма нищо общо с демокрацията. В баварската столица Путин настъпи Вашингтон по хегемонизма и му обяви съперничество. Сближаването с Китай, активизирането на БРИКС, пробивите в газовата дипломация, намесата в сирийския конфликт и разбиването на терористичната групировка "Ислямска държава", спечелването на нови партньори в Близкия изток и разширяването на влиянието там, възстановеното историческо наследство в Крим, партнирането с натовска Турция, която вече купува руски газ и модерни ракети, активизирането в Африка са все точките от маршрута на многополюсния ред. 

И най-важното - Русия създаде нови оръжия, с които за пръв в историята на оръжейната надпревара поставиха САЩ в догонващо положение. И така заби най-дебелия гвоздей в ковчега на еднополюсния свят. На Запада и досега не могат да проумеят как тази държава с по-слаба икономика от американската и с 10-пъти по-малки военни разходи изпревари Америка. В този смисъл немалко политици и анализатори и политици признават майсторството на Путин да побеждава с по-слаби карти. 

Между другото Путин и политиката му печелят симпатии на общественото мнение на Запада - в това отношение Зимната Олимпиада в Сочи през 2014-а, Световното по футбол през 2018 г. като че ли имаха най-голямата заслуга. Ето например какво писа френският в. "Монд", който иначе е в челните редици на медийната война срещу Путин: "С Русия бяха свързани много различни стереотипи, но по-голямата част от тях бе разбита, след като всички видяха безупречната организация и празника, които Русия подари на целия свят".

Сега, по повод 20-годишнината от управлението на Путин, американската агенция "Блумбърг" призна, че с него Русия възстанови значителна част от влиянието, което загуби сред разпада на СССР. 

Това обаче още не е най-високата отметка в оценките за руския президент. След като извади Русия от интензивното на историята, той я превърна в световна сила на геополитическия тепих. Кремъл в немалка степен промени палитрата на геополитиката и я тласна към многополюсност. Дейността на Путин съдейства за оттласкване от старата международна система и създаването на нов световен баланс, коментира за РИА "Новости" бившият египетски външен министър и бивш шеф та Арабската лига Амр Муса. В момента той председателства колегията на мъдреците на Африканския съюз. Кремъл в немалка степен промени палитрата на геополитиката и я тласна към многополюсност. С откритото си противопоставяне на САЩ Путин се превърна във водещия субективен фактор на обективния процес от едно- към многополюсен свят. Той програмира една нова геополитика.  

Порой удави столицата за часове

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 128

Затягат мерки при повече от 200 заразени дневно

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 128

Отново расте тревогата от коронавируса

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 128

Не пуснали туристи на плаж, бил резервиран

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 128

Внасяме 32 хиляди тона дрехи втора употреба

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 128

ЕК: България ще се възстанови по-бавно от очакваното

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 128

5 млн. души в Мелбърн са под карантина

автор:Дума

visibility 10

Израел върна част от ковид мерките

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 128

Курортно лято

автор:Лозан Такев

visibility 103

/ брой: 128

Има решение за кризата

visibility 120

/ брой: 128

Новата цивилизация на хората с достойнство

visibility 85

/ брой: 128

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ