Висшето общество в упадък
/ брой: 178
ВЪЛН? от разкрития поражда изумление във Франция. Политически ръководители общували постоянно (поддържайки приятелски отношения) с мъже и жени от света на бизнеса, които финансирали партиите им, като в замяна получавали значително намаляване на данъчното си облагане. Нещо още по-поразително – намаляването на данъците върху високите доходи (близо 100 милиарда евро за десет години) облагодетелствало най-вече... високите доходи, защитени от 2006 г. насам със специално замислен за целта „щит“. И най-после, в стремежа си да изпитат на свой гръб строгостта на новия общ закон повече управници (заедно със семействата си) се насочвали към бизнеса, отколкото към синдикализма.
Аферата „Бетанкур“ извади наяве онова, което вече беше ясно (1). Къде спаха през април т. г. разследващите журналисти и блюстителите на добродетели, когато г-жа Флоранс Вьорт стана управител в компания „Хермес“, след като вече се беше посветила на финансите на г-жа Лилиан Бетанкур (третият най-богат човек във Франция), без това да предизвика ни най-малко смущение? Съпругът й Ерик Вьорт реагира по следния начин: „Аз съм министър, защитаващ равенството между мъжете и жените, би било грешка от моя страна да спирам кариерата на жената си (...) която е паралелна на моята“ (АФП, 21 април 2010). Никой не го заподозря в желание да спъва професионалното развитие на жена си, но и никой не се обезпокои от утвърдената по този начин „паралелност“ между кариерата на една управителка, стопанисваща голямо богатство, мислейки за „данъчна оптимизация“ на Сейшелите, и кариерата на един министър на труда, подготвящ се да ореже пенсиите на работниците. Всичко това се случи, преди да избухне аферата „Бетанкур“. Тогавашните отношения между парите и властта съвпадат изцяло с разкритията, които се правят днес. Преди обаче всичко вървеше гладко...
Отражението на настоящия „скандал“ навярно се дължи на някои поразителни детайли: млад и амбициозен държавен секретар по заетостта, който се възползва от официално посещение в Лондон, за да моли управители на спекулативни фондове от Ситито да финансират партийката му, наречена „Нов кислород“; данъчно облагане на доходите между 1% и 6% годишно (2) за г-жа Бетанкур („щитът“ функционира...); известна журналистика, която започва разговор по TF1 със собственичката на „Л’Ореал“, като уточнява: „Познавам я, тъй като вечерях с нея и съпруга й при общи приятели. Случвало се е да се засечем и по изложби.“
За да се превърне обаче тази афера с многобройни разклонения в „диамантената огърлица“ (3) на френската олигархия, ще трябва най-малкото да се сложи край на преминаването на държавни служители в частния сектор, без да се пропускат и „домакинствата“ на журналистите, действащи в съучастие със света на парите. Шумът, който се вдигна последния месец обаче, няма да послужи за нищо, ако надеждата за премахване на атмосферата на упадък доведе единствено до влизането в Елисейския дворец на някой сиамски близнак на Никола Саркози. Кaто например генералния директор на Международния валутен фонд (4). Тогава богаташите навярно пак ще отпразнуват в шикозен ресторант победата на социалист бизнесмен. И всичко ще започне отначало.
Бележки
(1) Вж. публикациите ни, посветени на парите и политиката, в броевете на „Монд дипломатик“ от юни.
(2) Според Thomas Piketty, в „Liliane Bettencourt paie-t-elle des imp?ts?“ (Плаща ли данъци Лилиан Бетанкур?), „Lib?ration“, 13 юли 2010.
(3) Аферата с диамантената огърлица, избухнала във Франция в края на XVIII в., е измама, свързана с кражбата на скъпо украшение. Скандалът дискредитира силно френския кралски двор – бел. пр.
(4) Olivier Toscer, „A gauche, mais proche des milieux d’affaires“ (В лявото пространство, но близо до бизнес средите), „Le Monde diplomatique“, декември 2003.
Le Monde diplomatique
Превод Павлина Колева
Още от новия брой на „Монд дипломатик“ – на адрес http://bg.mondediplo.com