Високоговорители

Почти два месеца община Пещера и  прословутите високоговорители на двете джамии в града са медийна новина. За този период бяха изприказвани безброй хипотези и не една политическа сила използва гражданския протест там като възможност за медийна изява, други пък избягаха от отговорност. Но никой не отговори на простия въпрос колко силно пее този ходжа, чийто глас на запис се извисява до небесата в един обикновен български град.
В споровете се намесиха акустици, историци и прочие експерти. Спецовете по звука обясниха, че е "малко високо" това припяване. Други контрираха, че камбаните на църквите в Пещера звънели по християнските празници дори по-силно. Трети посочиха европейската практика, където няма пеене на ходжи по никое време в тамошните градове.
Българинът е много търпеливо същество, дори може би прекалено. Да излезе на улицата и да събира подписи против високоговорители, значи нещата не са наред. И никой не бива да политизира обикновената човешка потребност да се живее нормално. Българинът приема звука на камбаните, защото не е протяжен, пък и за невярващите те са символ на националното ни осъзнаване. Но да слушаш ходжа на арабски с невъзможни децибели не е любимо хоби на никого. В Пещера камбаните си бият нормално. Но високоговорителите не са приемливи и е редно общината най-после да обърне внимание и на тези, на които им пречат ориенталските трели. Бога, в който вярваш, е твоя работа, но с него не можеш да пречиш на другите. А цялата работа изглежда като част от натиска за обсебване на османските вакъфи, баш в сърцето на големите ни или знакови градове. Недвусмислена провокация за свободна от 126 години България. Срещу това безпардонно парадиране протестират хората в градове като Пещера. Срещу опита да ни изкарат не търпеливи, а овчедушни.