Високите заплати

Владимир ГЕОРГИЕВ

Прочетох наскоро почти по едно и също време във вестник и в няколко сайта статии, посветени на огромните заплати на някои държавни чиновници. Всъщност, авторите като че ли се бяха наговорили, в тези публикации едва ли не всички чиновници бяха омаскарени като дебелокожи, дебеловрати или просто дебели хора, които не правят нищо, но за сметка на това получават огромни възнаграждения за своя мързел и за вредата, която нанасят на трудещите се.
За по-голяма убедителност бяха посочени заплатите на президента, на министър-председателя, на някои министри и депутати, както и на шефовете в Комисията за финансов надзор. Според мен е слабо да се каже, че е просто проява на лош вкус да твърдиш, че заплатите в България - които и да са и където и да са - са високи. Спрямо какво и за кого са високи? Служителите в централните надзорни и регулаторни органи трябва да вземат заплати поне на нивото на дружествата или бизнесите, които контролират. Иначе ще е налице дисбаланс на интересите и опасността от корупция би била непреодолима. За министрите, президента и шефовете на комисии и централни агенции и ведомства правилото е същото. Не бих искал да включвам в този списък магистратите, защото те работят с човешката душа и със справедливостта - за тази работа няма достойна заплата, тя се върши с призвание.
Знаете ли колко пари трябва да инвестират държавата или общината, за да формират един грамотен, отговорен и компетентен чиновник? През колко обучения в страната и чужбина трябва да премине този чиновник, колко професионални курсове трябва да посети, колко казуси се налага да смажат и филтрират знанията му и през колко съблазни да премине, докато се зароди, отрасне и укрепне държавническото усещане у него? Докато започне да работи за обществения интерес като за свой? Такъв по принцип трябва да бъде чиновникът. А защо не е?
Когато политическа партия, дошла на власт, ненадейно и целенасочено реши да наслага навсякъде свои хора и започне да уволнява поголовно експерти, доказали се със своя професионализъм и качества, само заради политическото неудобство на тяхното присъствие в администрацията - това деяние е съпоставимо с престъпността. С уволнението или съкращаването на чиновник, изграждан с народна пара в продължение на десетилетия, се нанася вреда на бюджета, на държавността и на морала. Когато работят ефективно и ефикасно, администраторите трябва да бъдат уважавани дваж повече от охранените и често съвсем необразовани "верни нам" служители и тези в частни фирми и образувания, които впрочем все повече търсят хора с ниски чела и още по-ниски очаквания, за да им плащат според нивото...
Направих си труда да прегледам стотина обяви от трудовата борса за последните два месеца - все в сферата на държавната и общинската администрация. Ето какво се търси: юрисконсулти, експерти, специалисти - все хора с висше образование и с поне един западен език, владян на ниво В2 според европейската езикова рамка, каквото и да значи това. Т.е., за да започнеш работа, трябва да отделиш пет години от живота си, необходими за завършване на висше образование, да съсипеш семейния бюджет на родителите си, да попилееш младостта си над учебниците, после да назубриш цял чужд език и най-накрая да пуснеш прошение за работа в държавната и общинска администрация. Естествено е, че когато си претърпял толкова продължителни лишения и си подложил на ограничения своите най-близки хора, които са ти помогнали да се изградиш, очакваш добър и достоен старт в професионалното си развитие.
Но ще бъдеш жестоко разочарован. Заплатите започват от 510 лева - това е размерът на минималната работна заплата за страната и не знам защо изобщо се ползва за праг: под този праг плащанията просто не служат за измерител на труда. А горната граница приключва с шеметните 900-950 лева, които вероятно се дават само за изключителни заслуги към родината и отечеството. Не забравяйте, че говорим за брутно възнаграждение.
И така, младият експерт, юрисконсулт или специалист, с изтекли от четене очи, с младост, затворена между кориците на книгите, започва със заплата, която не може да компенсира дори лихвите по студентските му заеми. Нито може да ходи на театър, нито да купува книги, нито да плаща сметките си, нито дрехи да си купува. С тези заплати може само да съществува. И надзирателите са на държавна работа, а колко получават?  При това монашески. Как очаквате този млад човек да започне да се формира като държавник, да се самоусъвършенства, за да вникне в дебрите на публичната обществена машина, която съхранява и преразпределя националното богатство? И не дай Боже - да създаде семейство.
Стига толкова. Не говорете, моля, за високи заплати. Срамота е.