Високите температури и засушаването ще са новото "нормално"

Николай Петков е завършил магистратура по "Метеорология" във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Магистърската му теза е на тема "Климатични индекси - анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето". Участва в инициативи на екологично сдружение "За Земята", като последно е бил координатор по проекта "КлимАлт". 

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

- Г-н Петков, с какво това лято е по-различно от предходните в Европа? Най-дългата река на Франция Лоара на места може да се прекоси пеша, Рейн бързо става непроходима за движение на различни плавателни съдове, в Италия нивото на река По е с 2 метра по-ниско от обичайното, положението на Дунав също не е розово... На какво се дължи всичко това?

- Не само в Европа, но и в други райони по света, като Южен Китай, където реката Яндзъ също пресъхна, това лято се отличава с продължителни условия на горещо и сухо време. Въпреки че е трудно да се каже дали конкретно дадено необичайно метеорологично явление или период на аномално време са причинени именно от изменения на климата, факт е, че такъв тип събития стават все по-вероятни.

Например Световната метеорологична организация публикува резултати от анализ, според който температурните рекорди през изминалия юли в Обединеното кралство много трудно биха се случили без човешкия фактор.

Ако погледнем последните доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН, в тях ясно е посочено, че екстремните явления, свързани с високи температури, които преди време са се наблюдавали приблизително веднъж на всеки 10 или 50 години, са станали по-чести и по-горещи. При най-песимистичните сценарии за климата до края на века такива събития ще станат почти ежегодни. Подобни изводи има и за засушаванията и интензивните валежи, макар за тях да не се очаква толкова голямо зачестяване. При тях се очаква двойно нарастване на честотата.

С други думи, такъв тип явления са се превърнали или скоро предстоят да се превърнат в "новото нормално".

- У нас река пресъхна - Искрецка, безводие мъчи много населени места. Застрашени ли са все повече българи от безводие в краткосрочен план?

- Пресъхването на Искрецка река бе временно, вследствие на подземно срутване и не е свързано с времето. Тази година много райони, особено в източната половина на страната, поради по-сухото време това лято от юли насам имат проблеми, свързани с достъпа на вода, а каква ще бъде ситуацията през следващите месеци зависи от количеството валеж в страната.

През последните години често се говори за засушаване в страната, но ако погледнем назад в метеорологичните архиви, се оказва, че от началото на този век в България валежите всъщност са нараснали спрямо 80-те и 90-те години на ХХ век, когато в цялата страна е имало дългогодишно намаление на количеството на средногодишния валеж. Но дъждовете до известна степен са станали по-неравномерни и се наблюдават по-често екстремни порои.

- Идващата зима ще подобри ли нещата?

- За районите, които в момента страдат от засушаване, най-вероятно да. Обикновено валежите след края на лятото и началото на есента нарастват, а при по-ниските температури намалява изпарението. Но отсега не може да се каже какво точно ще бъде конкретното време през зимата - вече говорим за сезонни прогнози, те са по-скоро с ориентировъчен характер и често биват неточни, особено от толкова рано. 

- Върви ли светът към режим на водоползването?

- Очакванията на учените за климата до края на века не са изцяло сигурни по отношение на валежите. Някои райони ще станат по-сухи, а за други точно обратното - ще има нарастване на валежа. В същото време се очаква по-неравномерно разпределение чрез нарастване на риска от екстремни валежи и екстремни засушавания. 

Степента на тези промени ще зависи и от поведението на човечеството, доколко то ще успее да ограничи своя екологичен отпечатък и по-специално количествата на парникови газове в атмосферата.

- Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Кои са районите в най-тежко положение? Какво ще е то след 50 и 100 години?

- Според Конвенцията на ООН по борба с опустиняването в 168 държави по света се наблюдават процеси на опустиняване. Някои от най-засегнатите области са преходният район Сахел в Северна Африка и много други в Африканския континент и Близкия изток. Например, площта на пустинята Сахара е нараснала с около 10% за периода от 1902 г. до 2013 г. Сред главните причини за уязвимостта на пустинните и полупустинните райони от климатични промени е фактът, че на тяхната територия скоростта на повишението на средните температури е 2 пъти по-голяма от останалите райони на сушата.

За съжаление районите на Средиземноморието и Южна Европа са сред застрашените от такъв тип процеси. Според Европейската агенция по околната среда около 8% от площта на Европейския съюз, или 14 милиона хектара - главно в Португалия, Испания, Италия, България, Румъния, Гърция и Кипър, са силно чувствителни към деградация на земите. Според IPCC в тези страни вече се наблюдават загуби от ерозия на почвите, като в Испания те са особено високи. Турция също е заплашена от измененията на климата в региона, които водят до засушаване и деградация на земите - счита се, че около половината от територията на страната е с риск от опустиняване. 

Това не означава, че териториите в тези страни ще се превърнат изцяло в пустиня, не си представяйте безкрайни сахарски дюни, но при евентуално масово засушаване и деградация на почвите тези земи може да станат по-подходящи за отглеждане на по-сухолюбиви видове.

Но на този етап липсва пълно единодушие в науката относно бъдещето на пустините и сухите райони, но като цяло се счита, че рисковете за тяхното разширение в бъдеще са значителни, особено при по-големи нива на глобално затопляне, при които се очаква разширение на т.нар. сухи земи с до 25%.

- Какво може да спре тези процеси, пагубни за човека? Как човешката дейност ги предизвиква?

- Причините за опустиняването са комплексни, поради което решенията са до известна степен индивидуални за всеки проблемен район. Прекратяване на обезлесяването и крайната експлоатация на селскостопанските земи в уязвими области са сред най-съществените мерки. Редно е например уязвимите сухи райони да не се използват през цялото време за паша, а да се оставят да се възстановяват. 

Голямо внимание в света привлече т.нар. Голяма зелена стена в Африка. Проектът е започнат през 2007 г. от Африканския съюз и в него участват 22 държави от континента. Основната му цел е възстановяване на 100 милиона хектара деградирали земи в района Сахел чрез засаждане на дървета в 15 километрови широки зони, по протежение на поне 7000 км, както и улавянето на 250 милиона тона въглерод. Към 2020 г. общо са възстановени близо 18 милиона хектара земи в района.

В по-глобален план е важно да се действа в посока бързо намаляване на емисиите от парникови газове, да се избегнат по-сериозни промени на климата, а те са основен фактор, който благоприятства деградацията на земите.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.