Вишната като лекарство

Легендата разказва, че принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи, била паднала от небето върху едно вишнево дърво. На японски вишната се нарича "сакура", което се предполага, че е развитие на думата "сакуя" (цъфтеж, цъфтене) от името на принцесата... Вишневият цвят се смята за националното цвете на Япония. Казват, че настъпването на сезона на цъфтенето на вишните в края на март и началото на април не само провъзгласява идването на пролетта, но и бележи началото на академичната година в училищата и на новата фискална година. През този период на годината метеорологичната агенция на Япония постоянно дава сведения за напредването на сакура зенсен или "фронтът на вишневия цвят" - топлото време.  
На нашите географски ширини 7-8-метровото дърво (Prunus cerasus L.) цъфти през април-май. За лечебни цели се използват дръжките на зрелите плодове (Stipites Cerasorum). Вишната съдържа танини, флавоноиди, кумарини, органични киселини, захари и др. Вишните, както и къпините, черешите, шипките са източник на водноразтворимия витамин Р, необходим за правилната абсорбция на витамин С. Витамин Р е известен още като фактор за капилярна пропускливост.
Сушените вишневи плодове са полезни за възстановяване на съединителните тъкани, неутрализират действието на свободните радикали, имат подмладяващ ефект.
В българската народна медицина плодът и плодните дръжки на вишната се използват като сърдечно укрепващо, пикочогонно, противовъзпалително и улесняващо изхвърлянето на песъчинки от пикочните пътища средство.
От плодните дръжки се приготвя запарка. Много приятен и с добро диуретично действие е извлекът, който се получава от 30 г вишневи дръжки, които се кипват в 1 л вода. С горещия извлек се заливат 1/2 кг вишни или нарязани ябълки (според сезона). 20 мин. по-късно плодовете се пасират през марля. Напитката се изпива за 1 денонощие.