Виртуозен майстор на интимната поезия

На 30 октомври се навършиха 90 години от рождението на Евтим Евтимов. Трудно бихме открили друг творец, който да е успял да си завоюва такива водещи позиции във възходящото развитие на днешната ни любовна лирика. Без неговото респектиращо творческо присъствие в тази област едва ли е мислим днешният богат емоционално-тематичен облик на интимната ни поетична словесност.
Още като ученик проявява афинитет към изящната ни словесност, а първото му стихотворение е прието радушно от в. "Пиринско дело" в Благоевград. През следващите години негови нови поетични рожби се появяват по страниците на периодичния печат, чрез които е забелязан в литературните ни среди. Те привличат вниманието и на Елисавета Багряна, която се среща с младия автор, харесва първите му обнадеждаващи поетични изяви и му предрича добро творческо бъдеще. Така през 1962 год. се появява неговото забележително стихотворение "Отец Паисий обикаля още". Според мен тази творба отприщва окончателно енергията на творческия му потенциал.
През 1958 год. излиза дебютната му стихосбирка "Будни клепачи". Характерните за времето социално-патриотични мотиви звучат в "Люлка под върховете", "Пирински балади", "Поема за България", "Пирински орел" и др.
Евтим Евтимов е и автор на произведения със сериозно социално-гражданско съдържание: "Въздух за гласността", "За това ли беше всичко", "Разрушаване на паметника: Дневник на писателя". И всичко това е съчетано със завидно гражданско поведение, вярно на неговата неподкупна съвест и доблест.
Но основното градиво в творческия му облик е любовната лирика. Тя беше неговата неотменима стихия, която го зареждаше с много енергия и вдъхновение. Това никак не е случайно, защото, както е споделял неведнъж и пред мен с искрено откровение, "без любов е немислим човешкият живот". Поетът винаги е съзнавал високите измерения на това велико чувство, неговата решаваща роля и значение в човешкото съществуване и с право го е издигал в творчеството си на най-високия пиедестал. Това преклонение пред могъщата сила на любовта авторът от Петрич изразява по един категоричен емоционален начин още в първата си любовно-изповедна творба "Обич за обич". Следват творчески десетилетия и стихосбирки, посветени на тези най-силни човешки преживявания: "Книга за една обич", "Лирика", "Човекът", "Нощи", "Обич за обич", "Горчиво вино" и много други. За отбелязване е, че любовната му лирика стана особено силна през 90-те години: "Ако ти си отидеш", "Виното на мрака", "Златна пепел", "Дяволска ракия", "Златно видение", "Между две ракии", за да стигнем до едно от върховите му интимни заглавия - "Причастие за влюбени". Много от тези стихотворения бяха озвучени блестящо от приятеля му Тончо Русев и превърнати на песни.
Присъствието на Евтим Евтимов в интимната ни поезия диша различен въздух, озониран от здравия народен бит, обичаи, традиции, празници, обреди, в които любовта неизменно битува и ободрява, обогатява душевността на българина. Именно това придава уникален характер на любовната му лирика, наситена с нежна и примамлива романтика, успоредена с много обич, благородни стремления и красиви човешки преживелици. Поетът ненаситно черпи от непресъхващия извор на вековечната народна душевност. И може би тази различност му позволява да стане своеобразен родоначалник на народностното направление в генезиса на любовната ни поезия и неин флагман.