Винаги надделява обичта към България

Миглена Китанова

Преди дни зала 1 на НДК бе препълнена от влюбените във "Вечните песни на България", с които Маргарита Хранова и приятели разчувстваха многобройните зрители. Звучаха песни от репертоара на Маргарита Хранова, Мими Иванова, Орлин Горанов и Кристина Димитрова, Данчо Караджов, Роси Кирилова... Публиката пееше от сърце и аплодираше тези прекрасни творци, хората отново се потопиха в истинското изкуство и преживяха полета на щастието. Това споделено усещане от моя близка буквално ме изстреля към популярното и любимо на поколения българи музикално семейство Мими Иванова и Развигор Попов. Кое е най-характерното за тях сега ли? Отговорът е прост: Вдъхновени в творчеството, духовити, сърцати и безкрайно заети в настоящите си задачи и проекти. В момента двамата развиват музикална школа за деца "Развигор" в НЧ "Цанко Церковски" в София и Театър на песента към Театралния колеж "Любен Гройс".

- Богата биография, вълнуващо творчество и огромна любов насочена към хората. Какво още бихте добавили или пожелали да постигнете?
Мими Иванова: Спокойствие, хармония и мир между всички. Е, и още любов...
- Зная, че откровението и истината са важни черти от вашия характер. Така ли ще продължавате и в бъдеще?
Развигор Попов: Старая се, доколкото мога. Все пак дано Мими не разбере, че пуша, въпреки обещанието си да не го правя...
- Госпожо Иванова, вашите песни вдъхновяват поколения българи. Вие сте любима певица, а днес продължавате да творите чрез вашите възпитаници в музикалната школа "Развигор". Кое е най-важното нещо, на което ги учите?
- Да владеят гласа си и да усвояват различни вокални техники. Да проявяват изискан вкус при подбора на репертоара, да влагат емоция в пеенето, да обръщат внимание на текста. Да потърсят подходящи български песни, които да пеят с желание, както пеят английските.
- Марио Кръстев е ваш ученик, който е в седми клас, но вече има своя музикална кариера. Впечатляват ли ви такива млади таланти?
Р.П.: Марио е едно приятно изключение. Много талантлив, любознателен, упорито гони целите, които си поставя, и не се предава пред трудностите. Има вроден музикален талант, но и като актъор се справя чудесно! Естествено, че силно ни впечатли още при първото ни запознанство, той не може да остане незабелязан. Щастливи сме, че имаме възможност да работим с него, голямо удоволствие е. Дай Боже повече ученици като Марио!
- Какво мислите за детските музикални конкурси и фестивали? В последно време някак станаха модерни тези изяви. А и предпочитанията са към англоезичните текстове.
М.И.: Радваме се, че ги има, че и ние понякога журираме и оценяваме тези млади талантливи деца. Наградите от подобни форуми ги стимулират за още по-упорит труд. Там те сравняват себе си с останалите, правят своите първи стъпки, трупат опит. Добре е, че в тези конкурси участниците трябва да пеят по една българска песен. Забелязвам, че понякога тя звучи така, сякаш я пее чужденец, който има акцент. Сега всички учат, говорят, контактуват на английски и все по-малко им харесват и езикът, и песните ни... Лошо е, ако забравяме и пренебрегваме българското, нашето наследство, в което присъстват изключителни образци, с които се гордеем.
- С вашия съпруг, неповторим музикант и композитор, имате завидна кариера. Въпреки това мислили ли сте да заминете да живеете в друга държава?
- Да, понякога, но винаги е надделявала обичта към България.
- Тревожи ли ви състоянието на днешната ни култура и на различните й превъплъщения през годините?
Р.П.: И да, и не. Логично е в някои периоди да настъпи спад, но след това обикновено идва подем. Просто не бива да си затваряме очите и ушите за пошлостта. Тревожни неща в нашето изкуство, а и в целия живот има много... Задача и отговорност на всички ни е да ги посочваме, да се борим с тях и да ги преодоляваме.
- Имате ли отношение към съвременната политика и новите ценности в родната демокрация?
Р.П.: Имаме - като всички, които милеят за страната си и за хората в нея. Все пак осъзнаваме, че много неща не зависят съвсем от нас и се решават от личности, които ние избираме и разчитаме умно, отговорно и адекватно да водят държавния кораб през бурното море на живота.
- Кои са вашите най-близки и сърдечни приятели и колеги?
Р.П.: Много са. Не обичаме конфликти и се стараем да се разбираме с всички.
- Като че ли избягвате скандалите във вашата гилдия, за разлика от някои ваши колеги. Пресен пример е отношението, проявено към известната певица Кичка Бодурова...
М.И.: С Кичка освен колеги сме и семейни приятели. Това, което видяхме в телевизионния формат, не се случва само с нея. Видяхме и други личности, определяни като ВИП, само след няколко дни да сринат така наречения си "обществен имидж" в предаването. Явно това е тежко изпитание за егото, за голямото "АЗ", което съществува у всички и ни прави слаби. Ако спечелим битката със себе си, ще има по-малко скандали.
- Дали е нашенска черта да не уважаваме талантите си и да ги унижаваме понякога...
М.И.: Така казват... Не само таланта. Уважават ли се по-възрастните? По-можещите? За щастие имам хубавото чувство, че нашата публика не ни е забравила и продължава да демонстрира уважение и обич към всички изпълнители от поколението ни.
- Бихте ли разказали за работата ви с музиканти, композитори, певци?
Р.П.: За това е разказано в моята автобиографична книга. Който се интересува, нека разгърне страниците й, там ще намери много весели, тъжни или абсурдни случки от живота ни по сцените. Заглавието е "Ау-у, от глад умирам".
- Госпожо Иванова, двамата с Развигор Попов сътворихте най-сърцатите песни. Те нямат чет и всички са хитове. Гордеете ли се с това?
- Разбира се! Толкова много албуми, продавани в огромни тиражи... Толкова концерти, награди... Толкова песни, толкова срещи, толкова обич! Не е гордост, а удовлетворение, че имаме спомени, които ни помагат да живеем.
- Вие, господин Попов, започвате кариерата си със състава "Мелоди" на Емил Димитров. Какво ви завеща този любимец на поколения българи?
- Трудно е да се формулира, но преди всичко любов и уважение към всеки човек от публиката и вътрешна необходимост да изпееш всичко онова, което ти е в душата и сърцето. Емо беше обаятелен и чаровен. Печелеше сърцата на всички. Добре съзнаваше това, но си остана докрай земен и много добър човек.
- Защо се насочихте към композирането на детски песни?
- Пиша песни и за деца, и за тийнейджъри, и за майки и татковци, баби и дядовци. Децата са точна, взискателна и безкомпромисна публика и това е мерило за качеството на продукцията ни. Преди години, на концертите с групата, от сцената наблюдавахме публиката и реакциите й след всяка  песен. Вече имахме песни за майките, за войниците, за влюбените и за още други най-различни категории. Забелязахме, че децата, които обикновено сядат на пода най-отпред и реагират спонтанно и емоционално, сякаш очакват песен, посветена на тях. Това ни накара да потърсим сюжет от някоя популярна детска приказка и така се роди първата ни песен за деца "Вълкът и седемте козлета". След нейния неочакван успех продължихме традицията - още повече, че и дъщеря ни имаше нужда от песни като за нея. Така стигнахме до цял албум само с детски песни.
- Предвиждате ли съвместно изпълнение с вашата дъщеря, която със сигурност ви липсва сега?
М.И.: Ина живее в Берлин и все по-рядко сме заедно. Да, събираме се на празниците, но не е достатъчно... Тя пееше, но когато навърши 11-12 години сама се отказа. Сега пее често, хубаво, но под душа.
- Госпожо Иванова, вашият съпруг твърди в едно интервю, че ви "откраднал" от полски приятел. Днес съжалява ли за това?
- Едва ли... Нямаше да сме толкова години заедно, нали?
- Вашето любимо занимание, хоби или навик?
- Обичам разходки, срещи с приятели и още много, все по-невъзможни дребни радости, поради липса на време.
- Споделете с читателите кой готви във вашата къща и кои са сполучливите ви кулинарни предизвикателства.
Р.П.: Аз, но и Мими понякога. Бих дал и някои мои рецепти, ако желаете. Ето една много лесна и бърза, подходяща за зимата: В тенджера под налягане нарязваме изцедено кисело зеле. Добавяме чер пипер и бахар на зърна, дафинов лист, едно цяло пиле, малко пушен бекон за вкус, вода. Покриваме пилето догоре с киселото зеле. Час и половина ври и е готово. Повярвайте, много е вкусно. Пробвайте и няма да съжалявате!