Винаги е време за щастливо детство

"Как съм със здравето ли? Била съм и по-добре. Ама поне се събираме, та имам на кого да се оплаквам. Видяхте, правим упражнения заедно, разхождаме се из планината..." Това ми разказва с усмивка жена по анцуг на видима възраст около 70-те. Само преди минути тя и приятелките й от столичен пенсионерски клуб са показали физически упражнения пред олимпийските шампионки Здравка Йорданова и Ваня Гешева, гости от Италия, Франция, Гърция и Турция на семинар, посветен на здравословния начин на живот и физическата активност при хората в напреднала възраст. Домакин на срещата под наслов "In Motion"("В движение") е Българската мастърс федерация (БМФ), в която членуват ветерани-спортисти.
Дамите с повече от седем десетилетия зад гърба си са задъхани, ала се вижда удовлетворение по лицата им от добре изпълнените в синхрон движения. "Ключът към по-пълноценен живот се крепи на три основи - да се забавляваме, когато сме с компания, да вършим неща, които са приятни за всички, и да пазим гордостта и достойнството си", обяснява Оскар Зануто, отговарящ за "Контрол на управлението" в Института за хоспитализация и грижа за възрастните хора в Тревизо (ISRAA). Центърът се занимава с 80 500 души в Италия с различни увреждания, дори деменция, живеещи в пансиони. Още около 1500 са обгрижвани по домовете им, тъй като са възрастни и немощни. Оскар и колегите му са намерили решение на проблем, който сякаш засяга повече хора в България - как да накарат тези от третата възраст отново да се почувстват пълноценни и да изпитват радост от движението.
Вероятно преместването в дом за възрастни хора би сринало психически доста баби и дядовци, за които животът окончателно губи смисъл, след като близките им не са до тях. Кой би повярвал обаче, че съжителството с други пенсионери може не само да не се приема като наказание, а да бъде ново начало? "Специално наехме услугите на фирма, която създаде играчки и предмети, наподобяващи тези от миналото, с които са се забавлявали. Продуктите са модернизирани, от дървен материал и в различни цветове", обясняват Оскар и колежката му - координаторката Лаура Романело. Освен препратка към хубави мигове, които доскоро са изглеждали безвъзвратно изгубени, центърът разбива още няколко стени, пречещи на социалното включване на старите хора. Оскар и колегите му организират приятелски състезания, като под зоркия поглед на персонала възрастните боравят с предмети, които преди това са им били непознати и от които дори са се страхували. Видеото показва как прикрепяни от санитарите 80-годишни жени със затруднения в опорно-двигателния апарат с усмивка на лице си подават футболна топка. Други баби се състезават на дартс. Разбито е и масовото схващане у хората над 60 г., че новите технологии са "повече вредно", което е прекалено късно или ненужно да бъде усвоено. Жена в инвалидна количка се учи да шофира чрез симулатор, друга се опитва да мърда ръцете по указаните светлини на екрана.
"Спортът дава шанс на хората да се социализират, да остаряват хубаво", казва председателят на БМФ Здравка Йорданова. 63-годишната бивша гребкиня поддържа връзка с множество други някогашни атлети. Организира им състезания в 17 вида спорт, кара ги да идват с деца, внуци и приятели. Иска мероприятията да са все по-масови, а упоритостта и физическата активност на някогашните звезди да зарази и поколенията след тях. Резултатите нямат значение - победител е всеки дошъл. Само през последните няколко месеца федерацията е организирала турнир по тенис на маса, велопоход, занимания в басейн, посещение на Музея на спорта. Показва начинанията си на останалите участници в проекта.
В 5-те страни досега организаторите са се заемали с различни начинания, но всички участници в срещата са единодушни - физическите упражнения помагат на хората да бъдат по-здрави. Физическата дейност дава шанс за социалното включване на много възрастни хора и такива със специални потребности или в неравностойно положение. При възрастните се изостря вниманието, подобряват се процеси като хващане, хвърляне, насочване. "Отчуждението и бездействието карат хората да се чувстват малоценни. Промените в живота не са повод да спреш да му се наслаждаваш. Най-трудната крачка е докато се решиш да започнеш нещо ново, затова, ако не сте опитали или сте забравили удоволствието от физическата активност, никога не е късно да го усетите", категорични са всички. Или както е казал уважаваният финландски психиатър и психотерапевт Бен Фурман: "Никога не е късно да имаш щастливо детство".

Здравка Йорданова:
Движението е живот

ЗДРАВКА ЙОРДАНОВА е бивша състезателка по академично гребане и първата олимпийска шампионка на България (заедно със Светла Оцетова) на двойка скул от Игрите в Монреал през 1976 г. Носител на Орден "Стара планина" I степен "за изключително големи заслуги към Р България в областта на физическото възпитание и спорта". Родена е на 9 декември 1950 г. в София. Завършва ВИФ. След края на спортната си кариера работи като журналист. Председател на Българска мастърс федерация и член на Изпълкома на БОК.

- Как осъществихте връзката с вашите съмишленици от Италия, Франция, Гърция и Турция?
- Връзката направи Цветана Платиканова. Тя беше актриса, в момента работи успешно с деца и детски градини. Оказахме се най-подходящият партньор за участие в такъв проект, тъй като работим с възрастни хора, бивши спортисти в голямата си част, които можем да ползваме като модел за подражание. Целите на проекта съвпадат и с лайтмотива на нашата федерация - да даваме възможност на хора в различна възраст да живеят добре, да уплътним мотото "Здрав дух в здраво тяло". Защото само когато са здрави, хората работят ползотворно.
- Организирате спортни състезания. В кои има най-масово участие?
- Най-много се записват за леката атлетика и ските. Всяка година правим състезания по ски и се включват над 500 души. Най-големият проблем е, че нямаме ресторант за толкова хора. Защото едно от най-приятните неща на тези събития са т.нар. срещи на поколенията.
- Обездвижването пречи ли на самочувствието?
- Разбира се, че пречи, това е най-големият проблем на засегнатите. Те се дистанцират, затварят се. Тази изолация води до депресии, болестите им се затвърждават. Българите имат нужда да бъдат извадени от това положение. Често хората са бедни, възрастни и много болни. И макар и с болести, могат да водят много смислен живот. Заниманията са глътка въздух. Регулярно се събират тези, които са самотни по една или друга причина, придобиват ново семейство. Виждат се през ден, прекарват уикендите в планината, вършат заедно полезни неща - събират билки например.
- По-обездвижени ли са българите в третата възраст в сравнение с връстниците им в останалите страни, които се включиха в проекта - Италия, Турция, Гърция и Франция?
- Определено е така. Някак спортът не е част от възпитанието, културата на повечето хора. Докато се налага да обясняваме, че физическата култура е част от общата, значи там я няма. Движението е живот - трябва да го имаме като мислене, като разбиране, да го вменяваме на своите деца, особено в този компютърен век, в който не можем да ги отделим от стола. Тъжно е, че за част от хората спортът е просто мода, вместо част от културата. Не всички могат да станат големи спортисти. Често ми казват "Аз съм спортувал, ама не на такова ниво като вас". Тези, които сме достигнали върха, сме малко. Важното е да носиш спорта в съзнанието си като условие за добър живот.


Жени на възраст 70-75 г. от спортен пенсионерски клуб от столицата демонстрираха упражнения пред гостите от Италия, Франция, Гърция и Турция


Участниците в конгреса "In Motion" се снимат за спомен на гребната база в Панчарево, където получиха урок от инструктор


Оскар Зануто и Лаура Романело от Института за хоспитализация и грижа за възрастните хора в Тревизо (ISRAA) обясняват с какви методи връщат активността на 82-те хил. възрастни, за които се грижат
Снимки Иво ЦЕНОВ