Виетнамският Сталинград

Къдринка Къдринова

Двадесети век бе белязан от две световни касапници и от още множество "малки" войни, някои от които причиниха милиони човешки жертви, продължиха цели десетилетия и предизвикаха ключови геополитически размествания. Такава беше и Виетнамската война, в която САЩ нападнаха устремения към национално обединение виетнамски народ. Но тя има и своята не по-малко разтърсваща прелюдия - епичния сблъсък между колониална Франция и виетнамците, отстояващи своя обявен на 2 септември 1945 г. суверенитет. Това е т.нар. Първа индокитайска война. Тя продължава от края на 1946 г. до решенията на мирната Женевска конференция през юли 1954 г. Кулминацията й е влязлото в учебниците по военна стратегия сражение край Диен Биен Фу. Удържаната там на 7 май 1954 г. блестяща военна победа на силите на Виетмин (Лигата за борба за независим Виетнам) начело с легендарния ген. Во Нгуен Зиап довежда до затвърждаването на виетнамската независимост, слага край на колониалната власт на Франция в Индокитай, предопределя морално последвалия френски разгром в Алжир, както и изобщо отхвърлянето на колониализма в целия свят. Наричат тази битка "виетнамския Сталинград". Нейната 60-годишнина тържествено се чества тези дни в цял Виетнам.
Селцето Диен Биен Фу е разположено в обкръжена с планински склонове долина недалеч от границите с Лаос и с Китай. В превод то означава Долината на глинените делви. Именно като глинена делва тук навремето е строшено и високомерието на френската колониална войска и Чуждестранния легион, повярвали си, че с модерното въоръжение и с европейската военна школовка са абонирани за надмощие над младата и свикнала предимно с партизански акции армия на Виетмин. Истината обаче се оказва друга и тя проличава още с началото на бойните действия около Диен Биен Фу, продължили от 13 март до 7 май 1954 г.
Мястото е избрано за суперукрепена база от френския генерал Анри Навар, главнокомандващ на колониалните войски в Индокитай. През май 1953 г. той замисля да пресече комуникацията между силите на Виетмин и лаоския им аналог и съюзник Патет-Лао ("Лаоска държава", комунистическо движение за независим Лаос), както и да попречи на снабдяването им с оръжие от съседен Китай. Генералът решава да изгради непристъпна военна база точно на пътя на виетминовци към Лаос и Китай. Целта му е там - в тила на врага, да се концентрират многобройни мобилни френски части. Навар иска да предизвика командващия виетминските бойци ген. Зиап да атакува супербазата. Смята, че те няма да издържат, дългото сражение ще ги изтощи и разгроми. Тази концепция, известна като "таралеж", по-рано успешно е била прилагана в други колониални сблъсъци.
Диен Биен Фу е харесано за леговище на базата "таралеж", защото там има летище, изградено още от японците през Втората световна война. То е разширено и модернизирано. Идеята е снабдяването да става по въздуха. Пътища липсват, околните планински склонове, покрити с тропическа гора, са под контрола на Виетмин. Издигат се укрепления и те оформят 7 полеви крепости ("Беатрис", Габриел", Изабел" и т.н.). През ноември 1953 г. е осъществен десант на шест парашутни батальона или над 5000 души. После частите набъбват до 15 000 души. Сред тях има много бойци от Чуждестранния легион - виетнамци, тайландци, алжирци, мароканци, та чак до руски емигранти и немски ветерани от Вермахта. По въздуха е спусната и много бойна техника, включително танкове и артилерия. Подстъпите към базата са минирани. За командващ френския гарнизон е назначен полк. Кристиан де Кастри. Когато офицерите от щаба му разпускат вечер с чаша коняк "Наполеон" в ръка, те се шегуват, че в "таралежа" Диен Биен Фу е по-спокойно, отколкото под крилото на Светия дух...
Не така мисли обаче друг един почитател на марката "Наполеон" - не в алкохола, а във военното дело. Това е споменатият вече ген. Зиап, командващ силите на Виетмин. Врял и кипял в нелегалната борба срещу французи и японци още през 30-те и 40-те години, той няма военно образование. Завършил е право, но понеже попада в затвора заради революционната си дейност, не му дават да работи в юридическата сфера. Прехранва се като учител. Омагьосва учениците си със своите обширни познания по военна история и стратегия. Изчел всичко, написано от Наполеон и Сун Цзъ, той рисува по памет на училищната дъска схемата на всяко Наполеоново сражение и цитира мъдрости от древнокитайския военен стратег. Възпитаниците му го кръщават Генерала - без да подозират, че той наистина скоро ще стане бележит военачалник.
Верен съратник на Хо Ши Мин, идеолога и бащата на виетнамската независимост, по-младият с 21 години Зиап става точиларят на нейното военно острие. В началото на 40-те "чичо Хо" му възлага да сформира народна освободителна армия. Зиап започва от нулата, със зле въоръжени и неориентирани във военните дела партизани. Водят го изчетените книги и природният талант на стратег.
Колониален Виетнам вече е в ръцете на колаборационистката власт на маршал Петен, заел страната на нацистите, след като те окупират Франция през 1940 г. В района шета и Япония - ключова сила в оста Рим-Берлин-Токио. Предвожданите от Хо и Зиап революционни сили на Виетмин, чиято цел е независим Виетнам, воюват и с едните, и с другите. Бойното им кръщение е атаката по два поста на френската армия на 24 декември 1944 г. През март 1945 г. японската армия разкарва наместниците на Петен и си присвоява Виетнам, слагайки за своя марионетка бившия виетнамски император Бао Дай. Зиап повежда бойците на Виетмин срещу японците. През май-август 1945 г. неговите части получават активна помощ и въоръжения от... САЩ, където виетнамската въстаническа армия се възприема като съюзническа сила - нали воюва с Япония.
Зиап се справя блестящо и на 28 август 1945 г. бойците му превземат Ханой. В краката му пада първата от победените от него империи - японската. На 2 септември Хо Ши Мин обявява независима Демократична република Виетнам (ДРВ) и става неин първи президент. Зиап първо е вътрешен министър, после оглавява отбраната, посвещавайки се на бързото изграждане на силна и боеспособна армия. Ясно е, че пренареждането на света след края на Втората световна война няма да остави независим Виетнам на спокойствие. Както и става - новото разделение, дошло със Студената война, връща Франция като подкрепяна от САЩ метрополия, амбицирана да неутрализира съветско-китайското влияние, което вижда в ДРВ.
В делтата на Червената река ген. Зиап сформира истинска действена войска, която от началото на 1950-а преминава в настъпление. И показва на какво е способна начело със своя командир именно по време на битката край Диен Биен Фу. За да пречупи хребета на втората империя - френската колониална сила - в списъка си на победени врагове, ген. Зиап събира за обсадата на Диен Биен Фу 50 000 бойци и им осигурява необходимото въоръжение и бойна техника, дори артилерия. Нещо, което французите са смятали за невъзможно при планинския терен. Снабдяването става по горски пътеки и реки - на гръб, с кошници, с велосипеди, с джонки (вид виетнамски лодки). Така, както само виетнамците умеят. За да не се забележи придвижването, клоните на дърветата по планинските маршрути се преплитат старателно като зелени тунели. Изкопават се и подземни тунели и траншеи, спускащи се от планините досами френските крепости. И когато на 13 март 1954 г. Виетнамската народна армия започва щурма на Диен Биен Фу, челните й отряди израстват сякаш "изпод земята" (от тунелите) пред самите вражески укрепления.
След първия мощен удар, при който е завзета външната укрепена линия на французите, идва дълга обсада и около двумесечни сражения, в които виетнамските бойци показват чудеса от храброст, себеотрицание и оригинални военни решения. Моралният дух на войската им, която воюва за собствената си родина, е изключително висок. Това обаче не може да се каже за разнородния състав на френските части. Те са шокирани от многобройните случаи на саможертва сред виетнамците, които пробиват път за своите през минните полета, като се самовзривяват, нарочно хвърляйки се върху мините. Твърди се, че когато Зиап питал бойците си кой иска да е доброволец за тези мисии, крачка напред правел целият строй без изключение...
Стъписване във френските редици предизвиква и удивително точният и мощен артилерийски огън на Виетмин от околните планински склонове. При атаката по укреплението "Беатрис" например 18 от 20-те оръдейни изстрела попадат в целта. Паника всяват и "Катюши"-те, с които се оказват въоръжени подкрепяните от СССР и Китай бойци на ген. Зиап. Природата също е на тяхна страна - мусонните дъждове превръщат в кална каша окопите на французите.
Така се стига до капитулацията на Франция на 7 май 1954 г. Това е огромен пробив за Виетнам, който отива на Женевската конференция за Индокитай с много силна позиция и успява да издейства решение за обединението на страната. То обаче не се осъществява заради натиска и манипулациите на третата световна сила, на която й предстои да си счупи главата във Виетнам - САЩ...
Легендарният ген. Зиап, който надвива и тази империя, се ползва с огромен авторитет в страните, които е победил. Особено във Франция и САЩ, където за него са снимани филми и са написани книги. Когато 102-годишният Зиап напусна този свят миналата есен, всички световни медии припомниха героичния му живот.
Глобалните промени днес са превърнали Виетнам в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия, а отношенията на страната с бившите врагове Франция и САЩ са отлични - и в инвестициите, и в политическата сфера. Вашингтон дори обяви Виетнам за свой стратегически партньор в региона, търсейки баланс за нарастващата тежест на Китай. Гостувалият съвсем наскоро в Ханой български премиер Пламен Орешарски също провъзгласи стратегическо партньорство между нашите страни, свързани и чрез многобройните български възпитаници във Виетнам. Тукашни мрежови критикари пуснаха сума ти иронични коментари по този повод. Което показва само, че прекалено малко четат и знаят за Виетнам.


Ген. Во Нгуен Зиап


Паметник в Диен Биен Фу в памет на героите на легендарната битка