Виетнамкото чудо и българският извор

Къдринка Къдринова

"Когато пиеш вода, помни за извора!" Чувала съм тази виетнамска поговорка едва ли не от всеки някогашен български възпитаник, с когото се е случвало да се срещна във Виетнам. Поетичното й послание подсеща за благодарността и топлите чувства на тези хора към България - "извора" на тяхното образование и подготовка, помогнал им за кариера, жизнен статус, културен кръгозор и цялостна човешка реализация.

Общо около 28 000 виетнамци днес се водят "говорещи български". Сред тях са над 3000-те висшисти и докторанти с дипломи от наши университети, също както и многобройните специализанти и работници. Сам за себе си говори фактът, че в света няма друга страна, в която наши възпитаници да са заели толкова много и толкова високи постове в държавната йерархия, както е във Виетнам. "Български виетнамци" могат да се видят начело на големи предприятия, фирми, университети, министерства, културни институции... Чак до най-горе - "наши" са дори вицепрезидентката г-жа Нгуен Тхи Зоан и първият вицепремиер Нгуен Шин Хунг. И двамата през миналата година бяха на вълнуващи официални посещения в България, чието протоколно и делово значение бе подсилено и с емоцията на личните спомени и топлите човешки връзки - спойката, която може да зареди с успех всяко съвместно партньорство и сътрудничество.
България от своя страна през последните години започна да преоткрива Виетнам, контактите с който доста безгрижно и невежо бяха подценени у нас в началото на фамозния ни "преход". Серията от разменени посещения на делегации от 2000 г. насам отвори очите на големците ни и на бизнесмените за "виетнамското чудо" - впечатляващите успехи на най-бързо развиващата се страна в Югоизточна Азия. Стъпвайки на стратегическата програма за напредък по пътя на социалистически ориентираната пазарна икономика и устойчивото развитие, приета през 1986 г. и известна като "Дой Мой" ("Обновление"), азиатската република за броени години се съвзема от тежкото наследство на една от най-дълголетните и разрушителни войни в новата история и започва да бележи шеметни темпове на растеж от по 7-9 процента. Даден е простор на частната инициатива, приети са много благоприятни за капиталовложителите, включително и от чужбина, инвестиционен и търговски закон, а общественият устрем е насочен към целта "богат народ, силна държава, социална справедливост, демокрация, цивилизационни стандарти".
Атрактивно позиционираният на световната сцена Виетнам днес се ползва и от бонусите на членството си в Световната търговска организация, АСЕАН, Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество и т.н. Най-голям чуждестранен инвеститор в страната са САЩ. Внушително присъстват с капиталите си и Китай, Австралия, Япония, Сингапур, Южна Корея, Русия, а също така водещите страни от ЕС като Великобритания, Германия, Франция и т.н.
Някогашните роли на Виетнам и България от времената на Виетнамската война и на помощта, оказвана тогава по линия на СИВ, изглежда са се сменили. Днес България е тази, която може да научи доста от Виетнам по въпроса за икономическия и социалния напредък, за гъвкавата и прагматична външна политика, за успешния градеж на нови партньорски мостове и за умелото реконструиране на старите.
Верен на нееднократно подчертавания си стремеж към пълноценно съживяване и разрастване на двустранното ни сътрудничество, Виетнам не спира усилията си да информира нашите официални институции и предприемачески кръгове за възможностите, които това сътрудничество предлага. Такава бе и целта на състоялата се наскоро във виетнамското посолство в София мащабна презентация на икономиката на страната пред поканените близо 100 български бизнесмени.
Посланик Чан Ван Тхин представи подробен обзор на данните, които рисуват днешния портрет на родината му и очерта перспективите пред нея за предстоящото десетилетие. Приетата Стратегия за икономическото развитие на Виетнам за периода 2011-2020 г. предвижда икономиката да расте със 7-8% годишно, БВП през 2020 г. да е 2,2 пъти по-голям, отколкото през 2010 г., до 2015 г. средният БВП на глава от населението да достигне 2000 долара, а до 2020 г. - 3000. Целта е Виетнам да се изгради като индустриална държава, залагайки на модернизацията, конкурентоспособността, бързия напредък на инфраструктурата, комуникациите, науката, технологиите - но всичко това в контекста на устойчивото развитие. Тоест - в комбинация с не по-малко интензивни постижения в образованието, медицината, културата, социалната сфера, селското стопанство и т.н.
В Стратегията 2011-2010 е предвидено също Виетнам да продължи широката си интеграция със световните и регионалните икономики, да подобри още повече инвестиционния климат в страната, да привлече чуждестранни вложители, особено в областта на високите и новите базови технологии, да разгръща още повече туризма и т.н.
Амбициозните цели очевидно са осъществими, като се има предвид вече постигнатото. Посланик Чан Ван Тхин припомни, че въпреки известния спад в темповете на растеж заради ефекта от световната финансова и икономическа криза, Виетнам е отбелязал през 2010 г. ръст на БВП от 5,65%. Пак през миналата година 55 държави и територии са задвижили свои инвестиционни проекти на обща стойност 18,59 милиарда долара, като 11 милиарда са били реализирани - а това е 10-процентно увеличение в сравнение с 2009 г.
Инвестициите от страни членки на ЕС за 2010 г. са били в размер на 4,5 милиарда долара, концентрирани в 58 проекта. Във Виетнам от години присъстват и работят ефективно такива големи европейски консорциуми като "Шел" и ВР  (Великобритания), "Сименс" и "Даймлер" (Германия), "Алкател" и Total Fina Elf (Франция). Проектите на ЕС са предимно в преработвателната промишленост, хотелиерството, ресторантьорството, туризма, финансите и банковото дело.
Общият търговски обмен експорт-импорт между Виетнам и негови чуждестранни партньори за 2010 г. възлиза на 155,6 милиарда долара. Делът на виетнамския износ в тази цифра е 71,6 милиарда долара, което е 25,5% ръст в сравнение с 2009 г. Експортът на страната в държавите от ЕС пък за миналата година е бил 12,1 милиарда долара, или с 15,9% повече, отколкото за 2009 г. Така ЕС се превръща във втория по големина експортен пазар за Виетнам след заемащите челно място САЩ с 12,8 милиарда долара виетнамски износ. Трета е Япония с 6,9 милиарда.
Стоките, които Виетнам изнася в Европа, са предимно текстил и конфекция, обувки, морска продукция, кафе, каменни въглища, мебели, ръчно изработени художествени изделия, велосипеди, компютри, електроника и т.н.
През 2010 г. е изработена и парафирана Спогодба за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам, чието официално подписване предстои през 2011 г. Подготвя се и провеждането на първия кръг от преговори по Спогодба за свободна търговия между ЕС и Виетнам.
На този фон за съжаление виетнамско-българското сътрудничество, за което има толкова благоприятни човешки фактори, все още изглежда вяло и хилаво. България има само един инвестиционен проект във Виетнам в сферата на текстила и конфекцията за 13,5 милиона долара. Търговският ни обмен също бледнее на фона на общоевропейския с Виетнам. Но все пак трябва да се признае, че е отбелязал бърз и видим ръст през последните години. Ако през 2006 г. този обмен е бил едва 18,5 милиона долара, то през 2010 г. той е вече 85,8 милиона долара - тоест, нараснал е 5 пъти. Но има още много и много какво да се желае. Самият Виетнам подрежда търговията си с нашата страна в графата, която изисква още усилия за развитие. За сравнение - според виетнамската страна такива допълнителни усилия изисква дори търговският обмен с Чехия, въпреки че той "бие" нашия, възлизайки на цели 117 милиона долара.
Виетнам изнася за България основно кафе, конфекция, обувки, морска продукция, черен пипер, мебели, предмети на художествените занаяти, продукция от естествен каучук. А българският износ за Виетнам се състои главно от медикаменти, препарати за растителна защита, пшеница, продукти за фураж, вино, химикали и машини, оборудване за машиностроенето.
"Според мен постигнатите резултати не са в съответствие с потенциалните възможноти и желания на двете страни... Надяваме се и българските, и виетнамските бизнесмени да се възползват от благоприятните приоритети, за да издигнат на ново ниво сътрудничеството в областта на икономиката, търговията, инвестициите, туризма, образованието и обучението. Двете страни са мостове, по които стоките от Виетнам могат да стигнат до пазарите на ЕС, а стоките на България - до пазарите на АСЕАН", подчертава Н.Пр.Чан Ван Тхин.
Остава да има и кой да го чуе. Виетнамската поговорка може да се обърне и така: "Български изворе, ако пресъхваш, то може би е защото нехаеш за онези, които си напоил"...