29 Март 2020неделя02:21 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Пътешествия

Виетнам - с дъх на папая

В живота там се усеща баланс, а бъдещето надгражда миналото без отрицание

/ брой: 96

автор:Милена Николова

visibility 1021

Човек никога не бива да казва "никога", защото може да се окаже във Виетнам. Спомням си първите си косвени контакти с хора оттам, защото мои леля и чичо преподаваха български в учебен център на специализанти в далечните ранни 70-те години, когато започна обменът с тази далечна страна. Получих подарък пластмасов ключодържател с формата на скарида и една метална значка с образа на Хо Ши Мин с петолъчка на фуражката.
Преди година, напълно неподозираща за това пътуване до далечен Виетнам, гледах с години закъснение филма на известния техен режисьор Ан Хън Тран "С дъх на зелена папая", поетична рисунка на съвремието и на днешните виетнамци - една еклектика от минало и настояще.
Десетилетия след първия си спомен се оказах на път за далечен Ханой, изчитайки всичко, което успях да намеря за Виетнам. Това не бяха пътеписи, защото българинът не ходи често дотам, а стари, много интересни разкази на служители, имали път дотам заради икономическите ни връзки до края на 80-те. Днес тези връзки, толкова важни и сега за нас, са практически загубени, но това не пречи за някои виетнамци България да е познато име.
Преди да тръгна за Виетнам, се интересувах от дребни детайли, които биха облекчили престоя ми, и моят първи гид, Стояна, преводач, говорещ местния език свободно, ми обясни, че престоят там ще е приятен. Имаше само две условия - да не се яде храна директно от улицата и... толкова. Питах за равнището на престъпност, но после и от личен опит се уверих, че в София може да бъде доста по-рисковано движението по улиците вечер, отколкото там. С пристигането ме посрещна трафикът на мотопеди, заменили някогашните велосипеди. Вероятно моторите са една от най-продаваните стоки във Виетнам, заедно с маските, които се носят от всички водачи на дребните МПС поради запрашеността на въздуха.
В Ханой живее една малка България, защото населението е около 8 милиона души, което може да се усети, докато човек се опитва да си проправи път сред стотиците мотопеди, чакащи на светофара. В града не се спазват правилата за движение по смисъла, който влагат в това европейците, и затова на пръв поглед цари хаос. Както ми обясни със знаци виетнамска улична продавачка, не бива да се спира на "зебрата". Когато усвоиш походката на ситната бърза крачка, разбираш, че шофьорите внимават.
В Ханой животът кипи през деня и продължава през нощта до късно. Като че ли всяка къща денем е занаятчийско бюро или магазин, а вечер се превръща в импровизиран малък ресторант отпред.
Градът има характерна архитектура, изцяло във френски колониален стил, макар сградите да са в преобладаващите нюанси на охрата. Днес виетнамците рядко говорят френски и също отдават почит на глобалния английски. Нищо, че икономиката им е неразривно свързана с Русия, с която не са скъсали връзката.
Интересното е, че типичните виетнамски къщи са дълги и тесни, залепени една до друга, някои в много ярки цветове като зелено, розово или лилаво. Друг детайл е, че до порутена и наглед стара сграда може да има бляскав бутиков хотел или скъп магазин. В Ханой задължителните забележителности за туриста са езерата, които заобикалят града до степен, че пешеходецът може да сгреши едно езеро с друго. Там е Пагодата на лотоса, състояща се от една колона и огряна в светлина вечерно време. Задължителна атракция е Храмът на литературата, построен от император Лай Тан Тонг, посветил го на писателите и учените. И днес Ханой се приема като град на учени и писатели. Ако човек има време, може да види и Пагодата на костенурката в сърцето на Ханой, както и впечатляващата сграда на операта и храмовете "Тай" и "Тай Пуйонг".
Задължително човек трябва да погледне Мавзолея на Хо Ши Мин. Копие на този, който си спомняме на Георги Димитров, но от тъмен гранит, а около него младежи до късно карат скейтборд, кънки или просто почиват. Виетнам е съчетание от познатия ни от миналото социализъм със силно присъствие на частната инициатива. Но със сигурност няма бездомници по улиците, нито изпаднали от системата хора, каквито човек вижда у нас и в много европейски градове.
Парковете и улиците са пълни с хора, които седят на малки столчета на тротоара, непригоден за ходене, с лице към улицата, наредени като за кино прожекция. Точно пред тези "зрители" преминават количките на търговците, натоварени с панирани шишчета от всякакви меса, оризови топки или малки пръчици с плодове по тях.
Виетнам има своята старина - затвореният град, опасан от високи стени, Хюе, построен от династията Нгуен по почина на Забранения град в Пекин. От всички стари столици на Виетнам единствено той е запазен с дворци и гробници. Древното му име е Тан Хоа означава "хармония". Но преди двеста години хората започнали да го наричат Хюе и оттогава това е официалното му име. Градът е строен от 10 000 души в продължение на 30 години. В днешен Хюе преобладават късите панталони на западните туристи и туристки, дошли да видят едно забележително място на Изтока.
И все пак за европееца най-впечатляваща е новата туристическа "перла" Дананг или Да Нанг, както се изписва от виетнамците. Прекрасен курортен център, привличащ посетители от цял свят, наречен в челните редици на предпочитаните дестинации от американските туристи. Там има съчетаване на модерна архитектура с прекрасни вили по брега на Източновиетнамско море, както хората там наричат Западния Пасифик. Вилите за туристи са отделени от самия град.
Вечерно време мостът, изобразяващ дракон, сменя своите цветове като хамелеон, а на крайбрежния булевард излизат стотици продавачи на малки украшения, дребни лакомства или сувенири. Туристите и тук оставят своя отпечатък, запълвайки всички заведения с поне един коктейл в ръка и похапвайки малки вкусотии. Вечер се виждат двойки, които танцуват ча-ча-ча под звуците на музика в духа на 60-те години. Впечатляващо преживяване, което препраща в отминали времена, когато и Дананг е част от неуспешната американска офанзива. Разказват, че и днес се виждат хора с малформации заради химическите експерименти с различни пестициди, с които американците пръскали пречещата им растителност.
 Ако човек има отново време, ще успее да отскочи и до т.нар. Мраморни пещери, където варовикът прави чудеса в различни цветове. Туристът не бива да забравя и залива Халонг с неговите над 3000 острова.
За всеки европеец консумацията на кучешко е прелюбопитна тема и статистиката е услужлива в тази посока - все още около 30% от населението ядат месото на нашите домашни любимци. Но процентът намалява и заради глобализацията, пък и там се виждат същия брой домашни питомци като при нас. Явно всичко е въпрос на вкус.
Преди да си тръгна, питах счетоводителка в едно от българските предприятия там какви работници са виетнамците. Отговорът беше, че са досущ като нас, едни работят, други - не толкова. Но са доволни от живота, защото се радват и на малкото, което имат. Не искат като нас и още, и още... Това е рецептата, казва българката и се засмива дискретно, досущ като виетнамка.

Старинният императорски град Хюе е миниатюрно копие на Забранения град в Пекин

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ