Виенският валс влезе в списъка на ЮНЕСКО

150 години от първото изпълнение на сцена на произведението на Йохан Щраус-син "На хубавия син Дунав", който е и най-емблематичният виенски валс, се навършиха през февруари т.г. Виенският Щраус оркестър, който през декември ще има концерти и в България, както ДУМА писа, използва този повод и кандидатства пред ЮНЕСКО за включване на виенския валс в Списъка на световното културно наследство. Кандидатурата бе подкрепена от Австрийския музикален съвет и от над 20 австрийски сдружения и организации за опазване на традициите. На 9 ноември във Виена виенският валс официално бе обявен като част от Световното културно наследство.
Валсът, като музика, танц или в песенна форма, се е превърнал в неизменна част от австрийската култура. Той е възприеман в известна степен като неофициален химн на Австрия и традиционно се изпълнява на бис по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония в зала "Музикферайн" във Виена, излъчван всяка година на живо по БНТ на 1 януари. С думите "Всичко е валс" се откриват виенските балове, а всяка сватба започва с валс на булката.
Историята на виенския валс е неразривно свързана и с историята на виенските балове. Баловете представляват продукт на една типично виенска смесица, тръгнала от традицията на обществените представления с танци във френския двор през ХIV век, доразвита по-късно в дворцовия церемониал на ХVIII в. и увенчана с революционната музика на Йохан Щраус и неговите съвременници композитори. За да не лиши обикновените хора напълно от радостта на пъстрите развлечения, император Йозеф II (1765-1790) отменя привилегията единствено благородниците да могат да участват в баловете в двореца Хофбург. След Виенския конгрес от 1814-1815 г. се ражда балът като развлечение за широките маси. Като жест към простолюдието е и включването на виенския валс в програмата на баловете.  Първоначално виенският валс има репутацията на неморален танц, тъй като се танцува главно от младите, които не се страхуват от религиозните забрани и се наслаждават на неговата подвижност и свобода, бързото му темпо, плъзгащите и въртеливи движения, простиращи се в цялата зала. С времето той се превръща в любимо развлечение на светската публика в цяла Австрия, а след това и в Европа.

Грейнаха коледните базари в австрийската столица

Всяка година от средата на ноември и чак до Коледа най-красивите площади във Виена се превръщат в приказни коледни базари. А ароматът на прясно изпечени коледни сладкиши и греяно вино привличат посетителите и гарантират предпразнично настроение. Тази година в австрийската столица са изградени 20 големи коледни базара с общо 1000 щанда. Най-известният от тях е на площада пред виенското кметство. Непосредствено до него, на площ от 4000 кв. м, се намира ледената пързалка, която ще работи до 14 януари 2018 г., а от 17 януари, след като бъде разширена, ще остане отворена до 4 март под името Виенска ледена мечта. Но главният герой на базара пред кметството е огромната коледна елха. Традицията датира от 1959 г. като част от инициативата "Коледна елха за всички", оттогава всяка от осемте австрийски провинции и Южен Тирол (най-северната италианска провинция) се редуват като доставчици на дървото. Тази година това е стогодишен смърч, висок 25 метра, от провинция Форарлберг. Самото украсяване на коледно дърво е древен германски обичай, пренесен в Австрия от принцеса Хенриете фон Насау Вайлбург. За първородното си чедо тя украсила през 1816 г. дръвче с 12 свещички - символично по една за всеки месец от годината. Идеята бързо се разпространява в новата й родина и постепенно коледната елха става мястото, където децата получават подаръците си. Традиционно коледните дръвчета остават украсени до Богоявление на 6 януари, а базарите са отворени до Коледа, информират от ОйрокомПР - Бюро за международни връзки на община Виена.
Близо до кметството е Коледното село на площад "Мария Терезия", между Музея за история на изкуствата и Природонаучния музей. Там, освен щандовете с коледни играчки, има и концерти. Друг любим на виенчани базар е Старовиенският на площад "Фраюнг", както и тези пред двореца Шьонбрун и в градините на бароковия дворец Белведере. Базарите на Карлсплац и Шпителберг са специализирани в продажбата на произведения на художествените занаяти. Любителите на съвременния дизайн се насочват към базара в двора на музейния комплекс "Музеумсквартир", който преминава под мотото "Зима в Музеумсквартир". На площада пред Виенското колело в Пратера базарът преминава под звуците на изпълнения на живо - поп, госпъл, рок и коледни песни. Малкият и уютен базар на централния Щефансплац пред катедралата "Свети Стефан" има едва 26 щанда, но на тях се предлагат само австрийски продукти.

Американци посочиха града като най-добра европейска дестинация за 2017 г.

Читателите на реномираното нюйоркско списание за туризъм "Conde Nast Traveler" са избрали Виена за най-хубавия град в Европа. В тазгодишното проучване са участвали повече от 300 000 фенове - колкото никога досега в 30-годишната история на наградата. Виена дължи първото си място преди всичко на богатото си културно наследство и великолепната архитектура. Но читателите са оценили високо и деликатесите на виенската кухня. Второ и трето място в класацията заемат люлката на Ренесанса Флоренция и белгийският Брюж, който с право се гордее със запазената си средновековна архитектура. Списанието "Conde Nast" има тираж 800 000 броя и се разпространява по целия свят. Всяка година, от 1987 г. насам, то провежда допитване за най-популярните туристически дестинации, най-добрите хотели и най-зрелищните забележителности в света. Списанието има и световно класиране, в което Виена заема второ място след Токио.



Снимка (с) Eurocomm-PR                                           Снимка (с) Eurocomm-PR/Mario Lang


Снимка (с) iStock                                                          Снимка (с) WienTourismus/Manfred Horvath