24 Октомври 2020събота19:01 ч.

Монументът в памет на Балванската битка

Памет

Ветеранът от легендите

Партизанският командир Иван Райков: за идеала, мъжеството и изпитанията на времето

/ брой: 195

visibility 992

Георги ПЕНЧЕВ

Този разговор се състоя твърде отдавна. Срещахме се няколко пъти в неговия софийски апартамент. Навън скърцаха трамваи, бучаха мотори, а ние бродехме из далечното време на фашизма. Беше началото на новия ХХI век. Обещаваше ли ни той друг, различен свят?

Иван Райков разказваше за жестоките години на борбата, за своите другари, за изпитанията на онова време. Верността към партийния идеал тогава се е проверявала с живота. "Затова зная, че силата на нашата партия е в хората. Те са пренесли в сърцата си святата идея през десетилетията, опазили са я чиста и неопетнена. Всяко ново поколение застава пред изпитание, за да съхрани и предаде на идващите величието и красотата на този идеал". Слушах и ми се струваше, че разговарям със стар учител, който разказваше неповторим урок по история, която сам беше творил.

Иван Райков прочете готовия за печат вариант и се подписа. Било е 25 юли 2001 г. Вече бях се договорил за публикуването на нашия разговор, когато той се обади и каза, че трябва да изчакаме. Не го разпитвах каква е причината. Беше мътно, объркано време. Прибрах готовия текст в папката. Следващата година Иван Райков почина.

Преди време намерих тази папка. Този разговор е бил последният, който партизанският командир, бележитият ветеран на партията е водил. Той съдържа много истини и поуки, спомени за лични хора. Затова не бива да бъде забравен. Пък и паметта към този героичен човек не го позволява.

***

В националната енциклопедия "България" за него е написано: Иван Райков (Владо) е роден през 1912 г. в габровските колиби Мазълите. Завършил е педагогическо училище в Севлиево. Няколко години е учителствал в габровското село Стоевци. От тогава започват неприятностите му с властта. За антифашистка дейност е осъден на пет години затвор. Излиза на свобода и започва активна политическа работа. През юни 1941 г. преминава в нелегалност... От август 1943 г. е политкомисар на Севлиевския отряд, а от октомври - на Габровско-Севлиевския отряд. Като командир води този отряд в епичната Балванска битка, когато е тежко ранен... След 1944 г. Райков е секретар на Областния комитет на партията в Плевен, партиен секретар в Габрово. През 1951 г. става секретар на ЦК на БКП. Бил е секретар на Националния съвет на ОФ. Много години е народен представител.

Недолюбван от Тодор Живков, той е пенсиониран на 50 години. Иван Райков близо 70 години е в редиците на БКП. Автор е на книгата със спомени "Обречени на безсмъртие" (1997).

***

- Другарю Райков, още в ония години на фашизма за вас се разказваха легенди из нашия Севлиевски край. Как се раждаха тези легенди?

- Вярно е, че натрупах вече много години. Започнах 90-ата. От тях три години и три месеца са нелегален живот. Партизанската борба е миг от 90-те, но тогава се решаваше съдбата на нашия народ, неговата чест и достойнство - ще бъде ли свободен, ще бъдем ли независима държава. Когато фашистка Германия нападна Съветския съюз, нашата партия и Георги Димитров ни призоваха на въоръжена борба. Три дни преди това ме потърси полицията и аз заедно със секретаря на окръжния партиен комитет в Габрово Иван Бъчваров успяхме да се измъкнем и да минем в нелегалност. Не знаехме какви трудности ни очакват, но съвестта ни подсказваше пътя. Търсехме оръжие, влизахме в смели схватки с врага и излизахме победители. Бедните хора разказваха за тези наши действия, дори ги разкрасяваха, защото сами виждаха в тях упование и надежда. Навярно така са се раждали легендите, за които говорите. 

- Израз на отчаяние или страстна борба за живот беше вашата молба към онзи работник в Габрово, който с кухненски нож и без упойка е трябвало да реже живо месо от вас?

- Въпросът ви е непълен, защото засяга само т.нар. операция. Човек, който е склонен на колебания и отчаяние, не може да бъде командир. Особено в онези изключителни условия. Той ще погуби и себе си, и другарите си. Като се обръщам назад, мога честно да призная, че никога не съм се колебал пред затрудненията и съм намирал изход и от най-заплетените положения както за себе си, така и за отряда, който водех. Когато бях тежко ранен в Балванската битка и няколко другари с платнище ме носеха с мъка, защото бързаха да излязат от обсадата, аз прецених, че има само едно решение за спасяването на отряда. Заповядах им да ме разстрелят. Те не изпълниха тази ми заповед. Дадох им здравите си ботуши, чакаше ги труден път, а аз останах сам. Тогава прецених, че моята смърт може да е полезна само на врага. Не исках да му дам такава победа. Избрах друго решение. С изгаряща температура от тежката рана (куршумът беше минал на милиметри от гръбначния мозък) тръгнах бос през снега, за да се добера до Габрово. А от Кална кория до там са трийсетина километра. С помощта на верни ятаци за шест нощи стигнах до спасителната квартира. Другарите от окръжния комитет поеха грижата за мен. Заедно с ръководителя на комитета Райко Дамянов положиха много грижи и ме откраднаха от смъртта. Текстилният работник Никола Голанов без упойка изряза с кухненски нож измръзналите ми пръсти на краката. Аз стисках зъби, давах съвети на "хирурга", защото съм учил анатомия. Как се нарича това не зная, но другарите ми помогнаха да се спася от смъртта и отново да се върна в борбата.  

- След толкова изпитания как гледате на братоубийството между българи? За жалост, нашата история е богата на такива примери. Не е ли време това да остане завинаги в миналото?

- Такава е мечтата на филантропите, на наивните мечтатели за идеално общество. И аз мечтая, че "красотата ще спаси света", но кога ще бъде! Докато народът е разделен на 10% богати и 90% бедняци, мечтата за общо братство е неосъществима. Казвам това и си припомням много примери от нашата борба. Фашистите бесеха и разстрелваха не само пленени партизани, а ятаци, помагачи, жени и деца. На 9 септември 1943 г. изгориха жив в яташка къща секретаря на окръжния комитет на РМС в Габрово Георги Генев. На 23 декември в с. Страшка река изгориха живи в къщата им ятачката Цана Варчева и зет й Игнат. На 1 април 1944 г. в землянката - болница на отряда, на Осеникова поляна хвърлят бомби и разстрелват детето Митко Палаузов, майка му Ганка, болни партизани. Като мародери обират бедната покъщнина и отиват в града да си получат наградите. И за главата на детето. На 29 февруари в с. Ловни дол разстреляха без съд и присъда шестима ятаци, а на 29 март в с. Крушево убиха 10 ятаци. На 12 март край Габрово разстреляха 13 човека и между тях бременната Дочка Ангелова и мъжът й Ангел Тодоров. На 9 юни пак край Габрово разстреляха 25 ятаци и между тях бабата на досегашния министър на отбраната Бойко Ноев - Минка Събева Ноева, и етърва й Донка Радева Ноева. Всичко това е документирано и хората го помнят. Затова мисля, че сме много далеч от мечтаното братство.

- Как гледате на такива трайни човешки достойнства като приятелство, дълг, вярност? Питам ви, защото напоследък седесари и други лъжедемократи убеждават, че партизаните са били едва ли не разбойници. 

- Това, което разказах, дава някакъв отговор на този въпрос. Ние имахме дълг, който стоеше над всичко в живота ни - да помогнем на своя народ. В името на този дълг давахме своята партизанска клетва и тя беше за нас закон. В основата на този закон бяха свети човешки добродетели. Припомням си безчет примери на истинско приятелство, на вярност, които се заплащаха с живота. Спомням си за кака Мария от Ловни дол. Скоро бяха убили мъжа й, когато след тежкото раняване почуках на вратата й една нощ. Тя трепереше за детето си, единственото, което имаше. Знаеше, че полицията дебне наоколо, но ме прие. Краката ми вече бяха измръзнали и подути, раната - инфектирана. Тя ме нахрани, даде ми чорапите на мъжа си и аз поех своята Голгота. Истинските човешки добродетели се проявяват при изпитания.

Друг беше моралът на нашите врагове. Те сякаш бяха зверове, а не хора. В с. Крушево те извършиха истинска вартоломеева нощ. Припомних случаи, когато убиваха без съд и присъда, избиваха деца и бременни, изгаряха живи хора. Такъв беше истинският лик на дедите и бащите на днешните клеветници, които се мъчат да изкарат българските партизани разбойници, които твърдят, че у нас нямало фашизъм. Истината беше друга и народната памет помни. Затова хората ни вярваха и ни помагаха. Беше много важно, че и ние не забравяхме никога едно важно изискване на Васил Левски към народните апостоли - великодушието. В битката при Равна гора ранихме и пленихме двама жандармеристи. Когато един партизанин дигна пушка да ги разстреля, аз извиках високо: "Ние пленници не убиваме". Това беше моя командирска заповед и тя остана докрай. В Балванската битка пленихме 7 полицаи и жандармеристи. Двама бяха ранени. Може би един от тях беше ме ранил тежко, но ги превързахме, а имахме тъй малко превръзки. Читателите могат сами да съдят кои бяха разбойници и кои жертвите.

- Вие сте се срещали с Георги Димитров. Какво си спомняте от тези срещи?

- Моята първа лична среща с него стана през декември 1945 г. на деветия пленум на ЦК, на който бях член. След пленума др. Димитров събра на свободен разговор в дома си членовете на ЦК и секретарите на областните комитети. Беше живял дълго извън страната искаше да научи от нас много неща. Интересуваше се от всичко. Искаше да знае как работим със съюзниците от Отечествения фронт, какво е настроението на работниците, на селяните, как те живеят, какви трудности изпитват. Такива разговори ставаха често. Тогава ме нарече и "българския Мересев". Димитров бързо усещаше кога някои се опиват да заглаждат работите. Ставаше раздразнителен, когато научаваше за извращения и за нарушаване на закона. В такива случаи той беше безпощаден. 

През 1948 г. се закриха областите и областните партийни комитети. Георги Чанков, който беше тогава организационен секретар на ЦК, ми предлагаше да дойда в София като завеждащ организационния отдел. Аз исках да се върна в Габрово. Потърсих помощта на др. Димитров. Той ме попита: какво ще работиш в Габрово? Каквото ми поръчате. Мога да бъда и на низова работа. Тогава той повика Чанков и го пита: Какви постове искат освободените колеги на Райков? Той отговори, че повечето от тях искат да станат зам.-министри или дипломати. Виждаш ли - усмихна се Димитров, - всички искат нагоре, а той иска низова работа. Разреши му, Георги. Върнах се в родния град и се захванах мъжки с работа. Оцениха тази ни дейност и на петия партиен конгрес габровската делегация беше на първия ред в залата. Аз бях избран в ръководните органи на конгреса и ми възложиха да предложа новия състав на ЦК. Бях рядко щастлив, че имах щастието да се докосна до този велик българин. Неговата смърт беше тежко нещастие не само за партията, а и за цяла България.

Кощунствено за националната ни съвест е, че лъжебългари като Евгений Бакърджиев и Иван Костов се мъчиха като къртици, докато сринат неговия мавзолей. Нещастници, дори нямаха ум да разберат, че този голям българин отдавна е влязъл трайно в народната памет. И в историята на България! А и светът няма да забрави, че той беше първият, който се опълчи открито срещу фашизма и показа на света, че има България.   

РЗИ: София е трайно в „червената зона“

автор:Дума

visibility 5

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 785

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 201

Словакия въвежда пълна карантина за три седмици

автор:Дума

visibility 110

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 715

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 1065

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 467

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 324

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ