Венецуела без Чавес

Тази неделя венецуелците ще се отправят към урните, за да изберат новия си държавен глава. За първи път от 14 г. сред претендентите за поста не е Уго Чавес, любимият на милиони венецуелци команданте почина след тежко онкологично заболяване на 5 март т. г. и дори не успя да положи клетва като новоизбран президент на страната за трети път. Чавес вече го няма, но духът му е жив, венецуелците няма да забравят нито лесно, нито бързо Ел команданте. На 14 април обаче те ще трябва да решат на кого ще поверят държавата - на наследника на Чавес Николас Мадуро или на кандидата на опозиционния Блок на демократичното единство Енрике Каприлес. На кого от двамата ще повярват избирателите?
"Аз не съм Чавес, ако говорим за ум, харизма, историческа сила. Аз съм син на Чавес - така се чувствам", обяви Мадуро пред привържениците си, обещавайки им с общи усилия да построят "велика социалистическа, мощна и чавистка родина". Със старта на предизборната кампания, която този път е едва две седмици, кандидатът на социалистите огласи политическото завещание на Уго Чавес, което всъщност ще е предизборната програма на кандидата на управляващата Единна социалистическа партия. Какво всъщност е завещал Ел команданте на привържениците си?
Основната задача, разбира се, е да се запазят и консолидират онези постижения, които са били постигнати за 14-те години на боливарската социалистическа революция.
Второто е да се продължи изграждането на венецуелския социализъм на основата на демокрацията и плурализма.
Третата задача, поставена от Чавес, е да се превърне Венецуела в голяма световна държава.
Четвъртата е свързана с международната политика, която трябва да се стреми към изграждането на многополярен свят, в който да няма място за свръхдържави и хегемони.
И накрая петата задача - запазване на околната среда и живота на планетата, а също така спасяване на човека като вид, тъй като без него на Земята няма да има нито капитализъм, нито социализъм.
Задачите са съвсем ясни и разбираеми за обикновените избиратели и привържениците на Чавес, които вероятно ще подкрепят именно Мадуро на предстоящото гласуване. Както показват социологическите изследвания, Николас Мадуро има голям шанс да победи на изборите на 14 април. За Каприлес са готови да гласуват малко повече от 36 процента от избирателите, а за кандидата на социалистите - малко под 50 процента.
Кой всъщност е кандидатът на социалистите?
Николас Мадуро е роден на 23 ноември 1962 година в Каракас. Бившият шофьор на автобус само със средно образование се занимава с политика вече повече от 30 години. Политическата си кариера Мадуро започва през 1970-те години като един от ръководителите на студентско движение и неофициален член на синдикат, представляващ работниците в метрото в Каракас. Той се запознава с Уго Чавес в средата на 1990-те години благодарение на съпругата си Силия Флорес, която по това време е адвокат на бъдещия президент и го защитава в съда след неуспелия военен преврат през 1992 година. Мадуро бързо прави кариера в ръководството на Боливарското революционно движение на Уго Чавес и става един от основателите на "Движението Пета република". Липсата на висше образование не му пречи през 2005 година да оглави парламента на Венецуела, а година по-късно да стане външен министър на страната. През октомври 2012 г. Чавес назначава Мадуро и за вицепрезидент, а след това го посочва и за свой наследник.
Според кандидата на социалистите всички несъгласни с идеите на Боливарската революция са "мафия, която служи на световния империализъм, ЦРУ и паяците-емигранти от Маями".
Мадуро обаче продължава да е сянка на Чавес, негов много близък съратник, а не самостоятелен политик, отбелязват анализаторите. Той няма собствена стратегия. Сега той печели заради емоциите на населението, което още не е прежалило любимия си президент Чавес, но все още не е изработил собствен профил. Има и доста слухове за сериозно противоборство в редовете на Единната социалистическа партия. Твърди се, че Мадуро и председателят на Националната асамблея Диосдадо Кабейо сериозно са кръстосали шпаги. Най-големите проблеми за човека с мустаците обаче произтичат от това, че той няма военна кариера, а може би и безпрекословната подкрепа на армията, че му липсва харизмата и реториката на Чавес.
Кандидатът на обединената опозиция Енрике Каприлес от своя страна е богат и образован 40-годишен интелектуалец, спортист, католик с еврейски корени, най-младият в историята на Венецуела депутат в Националното събрание, губернатор на богатия централен щат Миранда. През 2000 г. е сред основателите на опозиционната партия "Примеро хустисиа" ("Справедливост преди всичко").
"Оставете Чавес на мира, битката трябва да е не между мен и Чавес, а между мен и Мадуро", постоянно повтаря Каприлес. Опозиционният кандидат твърди, че Мадуро ще докара страната до икономически крах. "За 100-те дни, в които Мадуро управлява страната в отсъствието на Чавес, той девалвира националната валута почти с 40 процента. Достатъчно е да се влезе в който и да било магазин, за да се види как са се увеличили цените", твърди Каприлес. И има доста хора, дори чависти, които са притеснени от липсата на ясна икономическа политика на кандидата на социалистите.
Каприлес има подкрепата преди всичко на интелектуалната част на Венецуела, малкия и средния бизнес. Президентските избори през есента на миналата година показаха и, че опозиционният кандидат е много популярен сред студентите. Кандидатурата му между другото се подкрепя освен от издигналия го Блок на демократичното единство от още десет партии, в това число комунистите и революционното движение "Тупамарос".
Самият Енрике Каприлес се определя като "социалдемократ на ХХI век". Негов политически идол е авторът на бразилското икономическо чудо, бившият президент на Бразилия Инасио Лула да Силва.
Според Каприлес главния проблем на Венецуела е постоянният ръст на престъпността. Кандидатът на опозицията смята, че родината му трябва да поддържа нормални отношения със западния свят и да привлича чужди инвестиции. Каприлес се зарича, ако спечели, да спре агресивната реторика във вътрешната и външната политика, да прекрати съюзите с такива приятели на Венецуела като Иран, Беларус, Сирия и Куба. "Трябва да забравим за левите и десните и да си спомним за Венецуела", казва той и добавя: "Какъв е смисълът на имаш най-големите петролни залежи в света, ако хората продължават да живеят в къщи с пръстени подове". Кандидатът на опозицията обаче обещава да запази най-добрите проекти на Чавес за борба с бедността, но да сложи край на национализациите в икономиката. Главният му лозунг е "Аз се боря не с Чавес, а за светлото бъдеще на Венецуела".
А какво остави Уго Чавес на страната си? За 14-те години на неговото управление много венецуелци успяха да се отърват от мизерията. Бедността в страната намаля наполовина в сравнение с 2003-а година, а на крайната нищета - със 70 процента! Нещо повече - в тази латиноамериканска държава неграмотността почти напълно е изкоренена, а безплатното вече здравеопазване бележи сериозен прогрес с идването на почти 30 хиляди кубински лекари, които при това работят в едни от най-бедните райони на Венецуела. При Уго Чавес страната напълно изплати своя външен дълг и стана кредитор, понижи се броят на бездомните и безработните. Заводите работят на пълна мощност, като при това работниците са доволни от условията на труд, валутните резерви на страната нараснаха три пъти. Венецуела отбелязва средногодишен ръст от 4,3 процента. Най-голямо впечатление обаче прави абсолютно независимата външна политика на тази южноамериканска страна.
Все пак наследството на Чавес в известна степен е противоречиво. Все още в страната има бедни хора, и то немалко, но то къде ли пък няма? Неприятно е и, че въпреки аграрната реформа, Венецуела внася близо 70% от продоволствието. Икономиката продължава да е зависима от износа на петрол и цените на "черното злато" на световния пазар. Производството и износът на петрол осигуряват около 90% от постъпленията в твърда валута на страната. Освен това Чавес така и не успя да победи организираната престъпност и корупцията - от края на 1990-те години броят извършваните годишно убийства в страната е нараснал тройно.
Социализмът на Чавес предизвиква много полемики. Истината, че апогеят на чавизма беше в началото на 2000-те години. Тогава примерът на Венецуела зарази и много други латиноамерикански страни. След това обаче на небосклона на Южна Америка се появи друга звезда - бразилският президент Лула да Силва. Подобно на Венецуела на Чавес в Бразилия бе поставен силен акцент върху преразпределянето в полза на бедните. Лула да Силва понякога също не се стесняваше да използва антиимпериалистическа реторика, толкова любима на Чавес. Бразилският лидер обаче също така можеше да се договори с едрия бизнес и да си стисне ръцете с американците. И Бразилия стана предпочитана дестинация за чуждестранните инвеститори, превръщайки се една от мощните икономики в света. Този пример се оказа доста по-заразителен за останалите страни в Латинска Америка, които предпочетоха бразилския социализъм, а на венецуелския чавизъм.
Накъде обаче ще "задуха сега вятърът" в самата Венецуела? Днес почти никой не се съмнява, че изборите на 14 април ще бъдат спечелени от Николас Мадуро. Какво обаче ще стане след това?  Вероятно ще се окаже, че икономиката не работи така, както трябва, прогнозират наблюдателите. А това означава, че рано или късно Мадуро ще трябва да промени нещо в политиката на Чавес. Вече е очевидно, че промени ще има, но какви? Най-важното е те да са мирни...

Венецуела ще стане неуправляема, ако на изборите победи "протеже на буржоазията", обяви кандидатът на социалистите Николас Мадуро. "Ние не просто трябва, ние сме задължени да спечелим, иначе нашата родина ще стане неуправляема в ръцете на буржоазията", каза той


Опозиционният кандидат Каприлес обяви пред привържениците си, че "кръстоносният поход" на опозицията продължава и призова сънародниците си да се изпълнят с "вяра, надежда и мъжество"

 
Проучвания на обществените нагласи дават на бившия автобусен шофьор Мадуро, между 11 и 20-процентна преднина пред противника му от опозицията Каприлес. Анализатори посочват, че Мадуро извлича дивиденти от личната благословия на Чавес, който го посочи за приемник преди смъртта си на 5 март


Венецуела е на пето място в света по износ на петрол и след Канада е страната с най-големи залежи на тежък нерафиниран петрол
БГНЕС