Велико преживяване

Николай Табаков,
из "На всички местоимения"

    Внезапно найлоновият конец олекна, отпусна се, дори увисна за миг над водата.
    - Какво стана, бе? - викнах му. Какво ти викнах, направо му креснах. - Изпусна ли я?
    Той дори не ме погледна, само навиваше бързо и още докато се зверехме единодушно във водата, кордата се опъна, звънна и хвърли капки вода над огледалната повърхност.
    - Тук е! - изпъшка доволно онзи и в същия миг далеч пред нас, поне на трийсетина метра, нещо скочи във въздуха, издигна се от водата като една обратна Ниагара, изхвърча в слънчевата светлина като феерия от вода и сини блясъци и падна обратно с такъв огромен плясък, сякаш самият Посейдон беше паднал по дупе във владенията си. Направо от небето...
...Велико преживяване е да вадиш голяма риба от язовир. Да усещаш тежестта в ръцете си, въдицата да се огъва от напрежение, а сърцето ти да бумти като новогодишно шампанско - такова нещо няма. Може да се сравни само с управляването на свръхзвуков самолет в карстова пещера. С нищо друго...