Великият Салвадор Дали замразен, за да възкръсне!?

В "Главното за дълголетието" древнокитайският мислител Чжуанцзъ пише: "Нашият живот е ограничен, а знанията са неограничени. Опасно е за ограниченото да върви подир неограниченото. Ако за основа се вземе главното, човек може да запази тялото си, да съхрани цялостен живота си, може да подкрепя родителите си, може да доживее до пределна възраст."
И продължава разсъжденията си с един пример от оплакване на мъртвец: "Когато влязох да се сбогувам, там имаше стари, които надаваха вопли над него като над роден син; имаше млади, които плачеха над него като над родна майка. Всички те се бяха събрали, за да говорят там, където не трябват думи, да плачат там, където не трябват сълзи. Това означава бягство от природата, насилване на чувствата, оставяне в забрава на даденото от природата. В древността това е било наричано наказание за бягство от природата. Когато е дошло времето, Учителят се е родил; дошло е времето да си отиде и Учителят се е покорил. До оня, който спокойно следва времето и обстоятелствата, не достига нито печал, нито радост. В древността това е било наричано независимост от природата."
В един от "Диалози"-те на Лукиан - "Разговори на мъртъвци", Диоген пита грохнал старец: "Защо плачеш, драги, след като си умрял на такава възраст? Защо си недоволен, след като си дошъл тук старец? Навярно цар си бил?" А той му отговаря: "Нищо подобно. Живях близо деветдесет години, прекарах оскъден живот, с тръстикова пръчка и въдица на нея, бях крайно беден, бездетен и на всичко отгоре куц и полусляп." 
"И на такъв хал искаш да живееш, недоумява Диоген." 
"Да! Приятна е светлината, смъртта е страшна, да бягаш от нея!" - посъветвал го старецът.
А Плутарх пише за Катон Младши, който решил да сложи край на живота си, като казал на тия, които искали да му попречат: "Нима се намирам в такава възраст, че да заслужавам упрек, задето си отивам много млад." Бил само на 48 години, но смятал, че това е зряла и напреднала възраст, тъй като малко хора достигали тия години.
В 1773 г. Бенджамин Франклин (1706-1790) се изповядвал: "Иска ми се, ако е възможно, да бъде изнамерен метод за балсамиране на удавени хора по такъв начин, че те да могат да бъдат върнати в живота, в който и да е момент, независимо от времето; заради огромното ми желание да видя и да наблюдавам държавата Америка след сто години, аз бих предпочел вместо естествена смърт, да бъда потопен с няколко приятели в бъчва с мадейра дотогава, и след тези сто години да бъда върнат към живота от слънчевата топлина на моята скъпа страна! Но по всяка вероятност ние живеем все още във век близък до века на детството на науката, за да е възможно такова умение, доведено в наше време до съвършенство."
За да се приближим към темата, която ни интересува - вечният живот, безсмъртието, ще трябва да си отговорим на въпроса коя е истинската мярка за продължителност на живота? В есето "За възрастта" Монтен пише: "Понякога най-напред остарява тялото, понякога душата. Аз съм срещал много хора, у които мозъкът отслабва преди стомаха и краката. И колкото по-малко се усеща това зло, колкото по-малко се проявява, толкова е по-опасно. Има афоризъм: "Живея - значи умирам!"
А П.Р.Славейков ни е оставил притчите: "Смъртта не гледа ни старо, ни младо." И още: "Смъртта виси на врата ми".
Разлистим ли историята на науката, ще узнаем, че век преди времето на Франклин са били извършени първите експерименти със замразяване на животни, изпадащи в зимен сън. През втората половина на ХVIII век английският учен Джон Хънтър изказва хипотезата, че животът на човека може да се удължи за неопределено време чрез циклично замразяване и размразяване. През 1856 г. германецът Карл Фридрих Вилхелм Лудвиг успял да запази животински организми живи извън телата на животните, като помпал кръв в тях.
В началото на ХХ век проф. Порфирий Бахметиев (за когото ДУМА писа в броя си от 19 февруари т.г.) провежда опити за замразяване и размразяване на какавиди от пеперуди. В 1901 г. проф. Бахметиев публикува сензационната статия "Рецепта да доживееш до ХХI век". Учени откриват първия криопротектор - глицерина, с който извършват безопасни опити за замразяване на малки фрагменти от човешки тъкани и от млекопитаещи животни. В средата на ХХ век медиците развиват концепцията за консервиране на тъкани и клетки, както и за възстановяване на повредени органи и тъкани чрез замразяване. В 1956 г. французинът Луи Ре възстановява сърдечната дейност на кокоши ембрион, престоял няколко месеца в течен азот, като за биопротектор използва глицерин.
Реанимацията - нова област на медицината, изучава закономерностите на умирането и съживяването на организмите. Един от нейните водещи учени е руският академик Владимир Неговски (1909-2003). Според него "Смъртта е едновременно и мигновено явление, и процес, протичащ във времето, процес скокообразен и в същото време непрекъсваем. Между живота и смъртта протича определено време, когато няма живот, но и смъртта не е настъпила. Човекът не е жив, защото е изгубил съзнание, липсва дишането, не бие сърцето, изчезнали са рефлексите. Смъртта не е настъпила, защото в течение на определено време организмът може да бъде съживен".
Този промеждутък между живота и смъртта лекарите наричат "клинична смърт". Той им дава основание да се борят за живота на болния и в тези условия. Но тази борба има смисъл само когато в организма не са настъпили необратими изменения. Възстановяването на работата на сърцето може да се извърши няколко часа след неговото спиране. Дишането при възрастния човек може да се възстанови и час след настъпването на клиничната смърт, а при децата - и след по-дълго време. Но най-висшият отдел на мозъка - мозъчната кора, загива след 5-6 минути от спирането на сърдечната дейност и дишането. Така се отнема способността на човека да мисли.
Няма спор, че съживяването на човека е невероятно сложен процес. Съществуват специални методи, с които може да се установи необратимата смърт на мозъчната кора и тогава според акад. Неговски се поставя изключителният въпрос: след като човек не може да мисли, не може да възприема себе си и околната среда, трябва ли да се възвръща към живот? Това е преди всичко голям етичен въпрос. Ако се поддържа изкуствено сърдечната дейност и дишането на един такъв организъм, не бихме могли да го наречем човек, нищо че може да живее дълго време.
Акад. Неговски разказва, че лично е познавал такъв човек, преживял повече от 5 години. Такива случаи французите наричат "мумии с биещи сърца". Продължителното изкуствено поддържане на кръвообращението и дишането при такъв безмозъчен живот противоречи на човешкото съществувание. В медицината говорят още и за "социална смърт", която съответства на необратимото загиване на главния мозък. Но къде е критичният праг на необратимите изменения? На този въпрос до днес науката няма отговор.
С появата на книгата "Перспективи на безсмъртието" от проф. Робърт Етинджър в 1964 г. бе положено началото на съвременната крионика. Думата крионика идва от гръцката криос=хлад, мраз, и означава специална практика за замразяване на хора непосредствено след настъпване на смъртта им или обречени на смърт поради старост, болест или нещастен случай.
Замразяването протича на два етапа: подготовка на тялото/трупа и съхраняването му. Продължителното съхраняване се осъществява с помощта на сух лед (до няколко години) или с използване на течен азот. Тъй като азотът се изпарява, няколко пъти в месеца е наложително да се добавят определени количества, а веднъж на 20 години се подменят и криостатите. Целта е запазването на пациентите до оня момент в бъдещето, когато стане възможно да бъдат "ремонтирани" съответните клетки и тъкани, когато ще могат да бъдат възстановени всички функции на организма. По всяка вероятност такава технология ще бъде нанотехнологията, по-конкретно с помощта на молекулярни нанороботи. Съживяването на замразени пациенти с методи на наномедицината може би ще позволи да бъдат излекувани много болести, да спре стареенето на човешкия организъм. Някои медици твърдят, че при възкръсването личността ще е същата както при замразяването. Други са на противоположното мнение.
На 12 януари 1967 г. е замразен първият човек - професорът по психология Джеймс Бедфорд, умрял от рак на белите дробове. Днес броят на замразените в САЩ вече надхвърля 100, като последният е положен в "леденото гробище" на 25 януари 2011 г.
В Русия броят на замразените е десет пъти по-малък; първият е замразен в 2003 г., а 13-ят влиза в "леденото гробище" на 8 август 2010 г., нищо че преди деветдесет години членове на кръжока "Комитет на поетите Биокосмитов-Имморталистов" предлага и е направен опит за замразяване тялото на В.И.Ленин.
Съвременните организации на привържениците на замразяванията водят началото си от декември 1963 г., когато Еван Копер основава първото крионическо дружество. Много богати хора на преклонна възраст искат с пари да удължат живота си, като бъдат замразени непосредствено след настъпване на смъртта или докато са още живи.
Днес хиляди мъже и жени в света са обединени в национални и интернационални дружества - в САЩ, Англия, Канада, Португалия, Испания, Русия, Белгия, Дания, Германия, Холандия, Гърция, Италия, Норвегия, Австралия. В САЩ се появяват и първите корпорации за криониране, има предприятия за производство на капсули-контейнери, открити са институти по крионика в Мичиган и Детроит. Най-известната фондация за съхраняване на замразени тела е "Алкор" в Аризона с филиали във Великобритания, Франция и Португалия, в Русия - компанията "КриоРус".
Желаещите да бъдат замразени подписват договори след смъртта им лекарите да заменят кръвта в телата им с течен азот, след което да бъдат замразени и транспортирани до някое от "ледените гробища". Там ги поставят в специални контейнери, които поддържат свръхниска (криогенна) температура - минус 196 градуса С.
Каква ли е цената на услугата? - ще попита любознателният читател.
По непълни данни за подготовка на тялото 35 000 долара се плащат на Института по крионика и 150 000 долара на Фондацията за удължаване на живота. Руската компания "КриоРус" взема за целия цикъл - подготовка, съхранение и опит за реанимация на пациента в бъдеще, общо 30 000 долара. Изглежда малко, но в договора изрично е записано, че компанията не дава гаранция за успешно съхранение на трупа и още - по свое усмотрение тя може да променя условията за услугата. Към тези петцифрени и шестцифрени суми следва да се прибавят и задължителните годишни такси - застраховка "Живот", които за различните компании достигат до 1000 долара. Малко или много, но от портфейла на близките на проф. Джеймс Бедфорд са изтеглени досега 1 милион долара!
А какво да кажем за близките, доверили се на едно от калифорнийските общества, което фалира в края на седемдесетте години на ХХ век, които са намерили своите "безсмъртници" размразени в амбалажни дървени сандъци в една крипта в околностите на Лос Анджелис?!
Никой не се е върнал от оня свят, ала чет нямат легендите и приказките по света за възкръснали. Спомняте ли си приказката на Братя Грим "Карл Катц", чели ли сте романа на Вашингтон Ървинг "Рип Ван Уинкъл" (1819), гледали ли сте спектала "Дървеница" по пиесата на Владимир Маяковски? Най-пълно и строго от научна гледна точка възможно съживяване на замразени хора е описано в романа на Станислав Лем "Фиаско" (1987).
По киносценария на големия руски писател Леонид Леонов "Бягството на мистер Мак-Кинли" (1961) студията "Мосфилм" засне в 1975 г. едноименен художествен фантастичен филм. По-възрастните читатели навярно не могат да забравят легендарния френски артист Луи дьо Финес във филма "Замразеният" (1969). Сюжетите на десетки още филми и музикални произведения са по теми от областта на криониката (анабиозата). А главният герой на популярния мултипликационен сериал "Футурама" Фрай живее в 3000-та година благодарение на криониката.
Между хилядите, които се виждат възкръснали, са замразените вече: американският комик Дик Джонс, носител на няколко награди "Еми", Уолт Дисни и Салвадор Дали, Марвин Мински - пионер и култов създател на кибернетиката, водещите експерти в областта на нанотехнологиите Ерик Дрекслър и Ралф Меркъл. Има предположения, че са замразени още няколко световноизвестни личности - Елвис Пресли, Чарли Чаплин, Майкъл Джексън, Борис Елцин. А между публично заявилите желанието си са Бритни Спиърс, Анна Арланова, Юрий Никитин, Парис Хилтън.
Успехите на медицинската наука през ХХ век събуждат много надежди за бъдещето, но онова, което ни се иска - да бъде възкресен мъртвия! - е "през девет земи в десетата". Постигнатото е още твърде незначително в  сравнение с неразгаданото. Ако процесът стареене бъде спрян, как ли човекът ще се държи през вечния живот? Как ли майката Земя ще храни децата си, щом те само ще се раждат, без да умират?

В един от хотелите на Сидни - "Грейс", Карл Бен е открил лаборатория, в която предлага на гостите да опитат ефекта от криотерапията. За три минути в криолабораторията желаещите се подлагат на сеанси, като само в последните 20 секунди имат неприятно усещане. Карл Бен твърди, че преживяването може да се сравни с това да скочиш гол в дълбок сняг. Желаещите влизат в ледената баня само по бельо и чорапи. Температурата става все по-ниска на интервали от 20 секунди - охлаждането на тялото е постепенно, шокът не е голям! Смята се, че при тази температура - близка до минус 196 градуса, се засилва имунната система, тя помага на спортистите да се възстановяват след преумора и травми. Клинични изпитания в Европа показват, че криотерапията увеличава белите кръвни телца и намалява възпалителните процеси. А голямото освобождаване на адреналин и ендорфини води до невероятно усещане.

Снимка на охлаждащ се при минус 189 градуса.



Първият замразен човек - проф. Джеймс Бедфорд

Ледените ковчези