Величава народна епопея

В своята тринадесетвековна история българският народ е написал много светли страници на величави битки и подвизи в името на своята свобода, прогреса и човешкото добруване. Сред тях с особена сила блести Войнишкото въстание на българските работници и селяни през 1918 г. - първото от четирите въоръжени народни въстания у нас против фашизма и капитализма, което постави основите на бойното кръщение на работническо-селското единство и началото на българското единодействие на комунисти и сдружени земеделци. Тази славна епопея и днес живее в паметта на признателните поколения и вече сто години е богат извор на поуки и патриотично вдъхновение.
През септември 1918 г. е записано едно от бляскавите събития на вечния стремеж на българския народ към свобода и социален прогрес. Всеки българин трябва да цени примера за мъжеството и доблестта на онези, които преди сто години тръгнаха от полята на Радомир.
Войнишкото въстание е народно въстание на работниците, селяните и трудовата интелигенция, облечени във войнишки шинели, които, вдъхновени от примера на руските селяни и работници, напуснаха окопите и насочиха пушките против виновниците за въвличането на България в кървавата разправа, довела страната ни до национална катастрофа.
Главната причина за въстанието са тежките страдания и кървавите жертви на народните маси в резултат на тригодишното участие на България в Първата световна война, в която тя бе хвърлена от Фердинанд и групировката около царската династия и реакционната буржоазия.
Три години войниците на фронта, работниците и селяните, всички трудови хора, понасят неимоверни бедствия и лишения. Три години по бойните полета изтича горещата кръв на народа! Три години онези, които тласкат България към катастрофа, разбойнически ограбват населението. Но корените на войната трябва да се търсят още по-назад във времето и преди всичко в откритото негодувание на работниците и селяните от жестоката експлоатация, от политическото безправие, от глада и мизерията.
Годините на войната засилват решителността на народа да обърне щикове срещу истинските виновници за своето нещастие, за бедността и пролятата кръв.
След тригодишни битки българските войници напускат окопите и се отправят към вътрешността на страната. Под лозунгите "Край на войната!", "Долу буржоазията!", "Да живее Републиката!" в септемврийските дни на 1918 г. започва внушителна епопея на масов народен героизъм.
Първият революционен акт на войниците е превземането на главната квартира на командването на армията в Кюстендил. Изправени пред заплахата от народно възмездие, Фердинанд и българското правителство са принудени да поискат примирие от съглашенското командване. Тогава от затвора са освободени Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Буржоазията се опитва да извлече политически дивиденти и да накара двамата да умирят войнишките маси. Опитът претърпява пълен провал.
Войнишките редици не се поддават. На 27 септември Райко Даскалов провъзгласява България за Република с председател на Временното правителство Александър Стамболийски и главнокомандващ републиканската армия Райко Даскалов. В Прокламацията се казва:
"Днес, 27 септември 1918 година, българският народ скъса веригите на робството, катурна деспотичния режим на Фердинанд и неговите помощници, обявява ги за народни врагове, прокламира се за свободен с републиканско управление народ и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство. От днес цар Фердинад и династията му, бившото правителство са свалени. Всички войнишки началници ще изпълняват заповедите на Временното правителство на Републиката."
На 29 септември, разпределени в три колони, републиканските дружини се насочват към Бояна, Княжево и Горна баня. Верните на правителството войски отстъпват към централната част на София. Възниква реална опасност столицата да бъде завзета през нощта на 30 септември, но е взето решение това да стане рано на другата сутрин. Грешката се оказва фатална. На 30 септември, вместо настъпление на републиканската армия, започва кърваво настъпление на контрареволюционните сили. Въпреки решимостта на въстаналите войници да се борят докрай, въпреки безпримерния им героизъм при Княжево, Бояна, Горна баня и Владая, те са принудени да отстъпят под убийствения артилерийски огън на силите, защитаващи монархията и буржоазната власт. Правителствените войски разстрелват ранените войници, хвърлят бомби в превързочните пунктове, убиват зверски пленниците. Палачите не се спират пред нищо, за да задушат народния гняв и да хвърлят зловещата сянка на тиранията върху едно народно въстание.
Българските войници въстават не само срещу войната, но и срещу властта на буржоазно-монархическата клика, за републиканско управление. Те искат република на трудещите се. Ето какво казва за нея Райко Даскалов: "Република, построена на нови основи, нова стопанска структура. Република, в която няма да има социални неравенства, не ще има милионери и паразити, а хора, които ще живеят само от труда си. Трудът трябва да стане върховен принцип в новата държава."
Войнишкото въстание, макар и завършило с погром, изиграва важна роля в нашата история. Прекратена е кръвопролитната война, а Фердинанд е принуден да напусне страната.
Войнишкото въстание полага началото на решителните борби на нашия народ за мир и демократични свободи, които по-късно прерастват в борба за събаряне на буржоазното управление. Този забележителен акт на народния гняв тръгва отдолу, спонтанно.
Исторически факт е, че под влияние и на Войнишкото въстание здравите сили в БЗНС, като прогресивна демократична партия, станаха по-късно съюзник на БКП и под знамето на Отечествения фронт извоюваха свободата на България на 9 септември 1944 г.
Поклон и вечна слава на героите от Войнишкото въстание!


Паметник на Войнишкото въстание в Радомир





Александър Стамболийски                     Райко Даскалов