Вели Чаушев и актьорите в Небесния театър

Талантът на актьора Вели Чаушев е толкова разностранен и необуздан, че пожела да се развие и в друга насока - Словото. След като издателство "Захарий Стоянов" през последните години издаде няколко негови ярки книги - "Разкази върху трамвайни билети", "Сламчови работи" (с великолепни илюстрации на Любен Зидаров), "Ще се видим довечера" и "Кафе в Златоград", сега представя най-новата му книга "Видения в "Небесния театър". Премиерата й е на 15 юни от 18 ч. в аулата на НАТФИЗ.
В книгата авторът е събрал спомени за актьори, драги за него, а може би и за други. Както самият той казва, "дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е уронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които носеха и изповядваха, отиват в небитието. От тях има на какво да се възхитим и приятелски да се усмихнем". Невена Коканова, Лео Конфорти, Константин Кисимов, Георги Парцалев, Константин Коцев, Коста Цонев, Любомир Тенев, Любен Гройс, Венци Кисьов, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Григор Вачков... всички са там, горе, в "Небесния театър".
Разказвачът Вели Чаушев е сладкодумен, без да е многословен, увлекателен, без да е маниерен, задълбочен, без да е суховат или схоластичен. В тъканта на повествованието той винаги вплита глобалния образ на Театъра (театъра в личния живот на човека, обществения театър, театъра на сцената). От такава гледна точка можем да възприемем Вели Чаушев като своеобразен кентавър, чиято долница е действието, динамиката, непрестанната моторика на игровото начало, а горница е експлозивният дух на разума, съзерцанието на ума, който провижда отвъд баналните материални измерения на делничното и превръща човека от мислеща тръстика (според израза на Блез Паскал) в демиург на Вселената.