Вечно губещи

Законът за горивата е един от многото вече случаи, генериращи нестихващ обществен скандал и взаимни обвинения в лобизъм. И вчера основният идеолог и автор на закона Емил Димитров-Ревизоро захапа дребните търговци, коментирайки, че тяхната голяма болка са текстовете, които разграничават различните типове бензиностанции. Много от малките търговци се криеха зад земеделци и твърдяха, че са земеделски бензиностанции, други пък се криеха зад ведомствените пунктове за продажба на гориво. Сега няма как да продължава тази практика и всички трябва да са на светло, твърди депутатът.

Ако действително от сектора изтичат по един милиард лева годишно, както твърди пък правителството в мотивите си към спорния си Закон за търговия с нефтопродукти, главният прокурор отдавна е трябвало да образува наказателни производства, смятат обаче малките играчи на пазара и отричат твърденията, че те са в основата на корупцията в сектора.

Когато говорим за горива, трябва да сме наясно какво стои в основата на скандала. Прави са експертите, които смятат, че това в крайна сметка е спор между двама от най-големите дистрибутори - "Лукойл" на Валентин Златев и "Инса ойл" на Кирил Домусчиев. Тъй като "Инса" започна собствен внос на сериозни количества, това не се харесваше на "Лукойл" и оттам тръгна цялата разправия. Затова Петролната и газова асоциация, доминирана от Златев, напусна Конфедерацията на работодателите и индустриалците, чиито шеф е Домусчиев. Всички приказки за осветляване на сектора са второстепенни реплики и са по-скоро допълнение към пейзажа, служещо за отвличане на вниманието. Наистина твърде много шум се вдигна по темата и се повдига въпросът няма ли да се стигне до крайни решения, които да повлияят негативно на пазара. Който и без това е достатъчно изкривен. Проблемът е, че крайните потребители, каквито сме всички ние, винаги ще бъдат вечно губещи.