Вечният зов на славянската взаимност

Стоил Фердов*

    По инициатива на фондация "Устойчиво развитие за България" и СБК "Камчия" от 14 юни до 12 юли 2016 г. се проведе Славянски форум на изкуствата "Златен Витяз". На 21 юни се състоя международна конференция на тема: "Славянската култура - вчера, днес, утре" като едно от многобройните мероприятия по време на третото издание на форума в България. Там представих позицията на симпатизантите на славянската идея у нас.
За истинските български патриоти и славянофили Русия, любовта към руската земя и преклонението пред великата мисия на славянската култура, представляват съществена част от нашата духовна идентичност. Славянската взаимност отдавна е надхвърлила границите на всякакви конюнктурни геополитически конструкции и се е превърнала в устойчива опора на българската народопсихология.
    Славянското дружество в България винаги е било непресъхващ извор на нови духовни импулси, които са ни нужни днес и завинаги, за да поддържаме нашата славянска духовност и одухотворяваща мисия през 21 век. Бихме искали да подчертаем, че фондация "Устойчиво развитие за България" и Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" начело със Станка Шопова показват колко и каква голяма роля може да играе всеки от нас за задълбочаването на българо-руската духовна взаимност.
Днес сме свидетели на тревожни явления. Изконни исторически истини са обект на оскверняване и фалшификации. Безотговорно се заличават от паметта на младите хора следите от културните ни връзки с Русия, чрез които се потвърждава славянската принадлежност на българите.
Близостта на езика превръща Русия в търсена книжовна територия още от самото начало на националното ни битие. Известно е, че благодарение на това културно сътрудничество се улеснява подготовката на учители, печатането на книги и създаването на нова образователна система. Първите учебници и историческа книжнина в условията на османското робство безусловно са допринесли за неутрализирането на амбициите на близки и далечни държави да попречат на България да се развива като славянска и православна държава. 
    Когато се изследват корените на българското русофилство, трябва да се има предвид още един съществен източник, който има изключително значение за появата и съхранението на съкровените чувства у българина към Русия и руския народ. В тази насока изключително голяма роля играе мисията на Киприян - български писател, всеруски митрополит, светец на руската православна църква. Споменът за този велик исторически подвиг ражда и кълновете на дълбоката историческа памет на българските поколения, които съхраняват и подхранват с нея общата славянска и православна духовност в дългите векове на чуждото владичество, ликвидирано в края на ХІХ век. Върху тази историческа памет се изгражда и образът на България в Русия и на Русия в българската душа.
    Имената на Киприян и Григорий Цамблак, Григорий Болгарин, Йосиф Болгаринович и други светли имена създават на руска земя онази култура, която в тяхната родина е обречена на тежка борба за оцеляване. Благодарение учениците на Кирил и Методий и старобългарските книжовници и мислители от ІХ и Х век България се превръща в център на нова, славянско-християнска цивилизация в Европа.
    Историята изисква да не забравяме още една историческа истина. От средата на ХV век започва обратният ход на един велик духовен процес - укрепналата и израснала от високите постижения на средновековната православна култура руска църква започва да изпраща средства и книжнина към поробените християни на Балканите. Известно е, че след падането на България под османско робство част от оцелелите книжовници и просветители се прехвърлят в Русия и други славянски страни.
Убедени сме, че в условията на глобалния сблъсък между цивилизациите евразийската доктрина се явява важен етап в развитието на славянската идея. Тя е реакция срещу претенциите на Запада и САЩ да наложат своята култура и начин на живот на другите народи от континента.
    Това възражда идеята за специфичната мисия на Русия в новото пространство, наречено Евразия. Славянските народи трябва по-категорично да се противопоставят на опитите за прокарване на нови разделителни линии на Стария континент, а също и между славянските народи и Русия.
    В светлината на тази визия наш дълг е по нов начин да осмислим приноса на славянската култура в общата духовна обнова на човечеството и неговото оцеляване. Оттук следва заключението, че славянската идея е жизнена, продуктивна, динамично развиваща се, способна на качествено обновление, съхранявайки в себе си исторически непреходни ценности и добродетели, озарени от хуманистичните идеали на културата.
    Славянското дружество в България постоянно се стреми към укрепване на братската солидарност с Русия и другите славянски народи. Особено значение отдаваме на съвместните ни мероприятия с фондация "Устойчиво развитие за България".
    От друга страна, полагаме грижи да подпомагаме творческите среди в различните области на културата, за да създадем възможности за тяхното участие в укрепването на славянската идея и за неутрализирането на фалшификациите на историческата истина за братската дружба между нашите народи. В тази връзка обръщаме специално внимание на просветителската и издателската дейност. За това ни помагат едни от най-уважаваните творци, които със своята категорична позиция за защита на славянската идея и съкровените чувства на огромната част от българския народ допринасят за обогатяване на общите ни усилия.

 *Авторът е председател на Славянското дружество в България