28 Октомври 2021четвъртък04:32 ч.

ГЛОБУС

Вечната борба между Испания и Каталуня

Няколко са причините, поради които автономната област трудно ще получи своята независимост

/ брой: 181

автор:Таня Глухчева

visibility 373

Миналата седмица в Барселона се проведе дълго чаканата среща между правителството в Мадрид и каталунското ръководство, водени от испанския премиер Педро Санчес и регионалният му колега Пере Арагонес. За първи път от 2018 г. на една маса седнаха членовете на двустранна комисия. Сред най-важните обсъдени въпроси бяха амнистията на каталунските политици в изгнание и разрешението на централната власт за законен референдум по самоопределение на каталунците. По втория и по-важен въпрос, съгласие не беше постигнато.
Ако искаме да разберем на какво се дължи враждата между кралство Испания и най-развития й регион, то е необходимо да проследим корените на конфликта. Защото той не е от вчера и днес, нито от миналия век.

Той датира още от ранното Средновековие,


когато съвременните северни автономни области са били отделни кралства, в непрестанни войни помежду си, а южните земи, са били владени от арабите. Единственото общо между първите били католическата вяра, езикът, превърнал се в диалект на вулгарния латински, (говорен от простолюдието, за разлика от класическия, владян от свещениците и високопоставените особи). Въпреки че се откроявали определени особености, забележими и днес. Така например, каталунският език звучи като френски, а галисийският (говорен в автономната северо-западна област Галисия), прилича на португалски.
От 711 г. до 1492 г., продължил процесът на обединяване на малките християнски кралства, останал в историята като Реконкиста. През това време Каталуня била независимо графство до XII в., когато след политически брак между графа и дъщерята на краля на Арагон, земите се обединяват. XVIII век се оказва много важен за каталунския район, защото той се превръща във важно индустриално средище. Притеснена от бързо развиващата се и все по-забогатяващата, централната власт в Мадрид се опитвали да подчини нейната буржоазията. Така постепенно се заражда наионализмът, макар и умерен в началото. През 1901 г. възникват първите нагласи за получаване на независимост, както и антимонархистки настроения. Три десетилития по-късно Каталуня получава статут на автономна област, но през 1936 г. Испания е обхваната от кръвопролитна гражданска война, която завършва с идването на крайнодесния генерал Франсиско Франко на власт.
По време на военната диктатура, най-силно засегнати са двете "най-бунтарски" и съответно най-червени региона - Каталуня и Страната на баските. Освен, че са им отнети статутите на автономни области, силно ограничени са правата им, също така им е забранено да говорят на майчиния си език.

Всички били задължени да говорят и пишат на испански.

През последните години от управлението на военните, САЩ предлагат финансова помощ за държавата и голяма част от средствата са вложени именно в Каталуня, която бързо се превръща отново в най-богатата местност. Това продължило до смъртта на Франко през 1977 г., а две години по-късно е проведен референдум, след който каталунците отново получават автономията си.
Ако краят на миналия век е белязан от кървавите атентати на баските сепаратисти от ЕТА, които по този начин се опитваха да получат жадуваната независимост, то през настоящето столетие, когато групировката вече е сключила временен мирен договор с правителството и вече не е толкова силна, Каталуня се появи на сцената с настояването си да бъде отделна държава. Днес тя продължава да бъде най-богата и развита област, но не само благодарение на Франко, както някои се опитват да втълпят, защото, както стана ясно по-горе, исторически тя си е била такава. През последните няколко години улиците на каталунските градове се изпълват с протестиращи, искайки Мадрид да им позволи да проведат допитване за независимост. Но централната власт се противопоставя, давайки си сметка за загубите, които ще претърпи - териториални и най-вече материални. Оправдава се с Конституцията, че страната е унитарна държава и подобен плебисцит и незаконен. Въпреки това през 2017 г. каталунските управници направиха референдум, който, разбира се, не беше признат. А резултатите бяха шокиращи.

Огромен процент от населението беше гласувало "за" отделяне.

Това толкова стресна премиера и краля, че заповядаха арести за "подстрекателите", а управляващия автономната област Карлес Пучдемон избяга в изгнание в чужбина. Напрежението беше толкова голямо, че дори беше отменен мач между двата вечни съперника Реал Мадрид и Барса, защото част от футболистите носили ленти на ръката, подкрепящи отделянето.
Под маската на демократичния диалог през 2021 г. поне привидно Каталуня и Испания затоплиха отношенията си. Съдът оправда задържаните за държавна измяна и ги пусна на свобода. В отговор те само заявиха, че Мадрид греши, ако по този начин смята да ги "подкупи". Борбата за независимост продължава.
Малко по-рано тази година, настоящият каталунски премиер Пере Арагонес и барселонската кметица Ада Колау отказаха да приемат краля на Испания Фелипе Шести при пристигането му в Барселона за годишната среща на икономическите делегации на Испания и Южна Корея. Те обаче бяха принудени да разговарят по протокол с монарха заради присъствието на президента на Южна Корея Мун Чже Ин.
Това бе първата, макар и кратка, среща между краля и Арагонес. Каталунските власти скъсаха отношенията си с монарха след речта му на 3 октомври 2017 година, 2 дни след неуспешния опит за референдум. Двамата разговаряха в продължение на 3 минути, без да направят обща снимка, след което се разделили. Според испанската преса това е знак за смекчаване на обтегнатите отношения между короната и автономния регион, а според каталунските медии разговорът е бил наложителен заради важността на бизнес отношенията между Южна Корея и Каталуня и посещението на президента Мун Чже Ин.
Бъдещето е все по-неясно. Трябва да се все предвид, че в Каталуня все пак има хора, които не одобряват идеята за отделяне от Испания. Не може да се направи и точен профил на желаещите независимост - те са от различни възрастови групи, пол, цвят на кожата. На този етап някои се чувстват доволни, че разговарят на каталунски, испанският се изучава като първи чужд в училище, навсякъде всичко е написано на каталунски. Но на други това не им е достатъчно - искат свобода. Не желаят да са част от монархия, парите на региона да отиват в Мадрид. Борбата продължава, а как ще приключи, предстои да видим.

 

 

 

 

Македонски българи на "Дондуков" 2

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 207

Милен Митев оглави БНР

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 207

Социалистите в Ямбол с акция "Памет и слава"

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 207

Още 400 000 лева без търг изтичат за осветление на София

автор:Деси Велева

visibility 147

/ брой: 207

И за лифтовете в курортите ще искат зелен сертификат

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 207

Експерти очакват пик на инфлацията през януари

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 207

КЕВР намали временно цената на тока за малките фирми

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 207

България спечели делото заради "Олимпик"

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 207

СДСМ с предизборен език на омразата

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 207

Вече сме трети по по КОВИД-смъртност

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 207

Киев атакува с турски дронове в Донбас

автор:Дума

visibility 146

/ брой: 207

Демонстрация в Англия в подкрепа на Джулиан Асандж

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 207

Стадо ли сме?

автор:Велиана Христова

visibility 122

/ брой: 207

Кризата е на всички "фронтове"

автор:Ина Михайлова

visibility 250

/ брой: 207

Целта ни е стабилна България

автор:Ева Костова

visibility 151

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ