Вечер на Христо Попконстантинов

Вечер, посветена на големия народовед, книжовник и общественик Христо Попконстантинов, ще се състои на 10 декември от 17.30 ч. в литературния салон на Тракийския дом в София (ул. "Стефан Караджа" 7А), организирана от Съюза на тракийските дружества в България и клуб "Родопи". Слово за живота и творчеството му ще произнесе доц. д-р Георги Митринов. Участие във вечерта, на която ще бъде отбелязана 160-годишнината на Христо Попконстантинов, ще вземе и правнучката му Даниела Константинова.
Христо Попконстантинов е роден през 1858 г. в село Петково в Родопите. Работи като учител в родното си село и в Лясково. През 1880 г. завършва стенографския курс на Антон Безеншек и става чиновник в Министерството на народното просвещение в София. Известно време е учител в Първа софийска мъжка гимназия, след което става началник на Стенографското бюро на Народното събрание. Той остава на този пост до кончината си през 1899 г. През целия си живот пише, налага се като вещ изследовател в областта на фолклора, етнографията и езикознанието, като народоук и общественик, който носи в себе си пламъка на родолюбието и идеализма на възрожденците. Той е първият биограф на Капитан Петко войвода. Близък съратник е на Иван Вазов, патриархът на българската литература му възлага редакторска работа по романа "Под игото". Попконстантинов е част от интелектуалния елит в края на ХІХ в. Близък е и с проф. Иван Шишманов, Захарий Стоянов, проф. Константин Иречек, проф. Марин Дринов, Петко Каравелов, Цани Гинчев, Луи Леже, автора на "Веда Словена" Стефан Веркович, Стою Н. Шишков и др. Христо Попконстантинов оставя след себе си богато творчество, името му не слиза от страниците на Сборника за народни умотворения. От перото му се раждат пътеписът "От Витоша до Родопа", "Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г.", "Петко войвода - бранител на родопските българи", "Непокорните села в Родопските планини", "Маронската битка в 1878 г.", "Чепино. Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини", "Краището Бабек в Родопите", "Материали за изучаване на родопското наречие", "Разни обичаи през годината. От Ахъчелебийско", "Песни от личния живот. От Чепино" и множество етнографски и фолклорни проучвания. Попконстантинов е първият в знаменитата тройка книжовници - родоповеди, следван от Стою Шишков и Васил Дечев.