Вдовиците на прехода

Мирела Ивановa,
в "Дойче веле"

Летните теми вече се изчерпаха и като преход към динамичния живот, който идва с есента, се явиха вдовиците. Техните "проблеми" около наследствата заеха доста място в медиите, а и в обсъжданията по спирки и трапези...
"Избягал бос напира за имотите на ВИС." Из първа страница на в. "Галерия"
Очевидно е, че вдовишката сюжетна линия напоследък тече и се разклонява доста уплътнена през всекидневници и седмичници, обраства в подробности, цифри и факти, които видимо разтърсват. Предизвикват гняв, будят съжаления. Вдигат тиражи, адреналини и кръвно налягане, сеят възбуда от всякакво естество.
Разбира се, същината на проблема касае избрани вдовици, тези на подземните и надземните босове и новобогаташи, най-често отишли си скоропостижно, безапелационно и несвоевременно при разчистване на сметки. Изпратени в запомнящи се дебеловрати и пищни погребални церемонии, съизмерими с приказните им богатства приживе.
Може пък и такава памет да ни е нужна...
Някои от най-емблематичните разстрели, отнесли "героите на нашето време", представители на "едрия национален капитал", обединен в Г-13, по-публични и по-скрити фигури с тъмни очила и яки пазванти, се помнят и досега. Част от пресата все си претака разни митове и легенди, в които днес особено, дори почетно място заемат красивите вдовици, и тъкмо те опазват или пилеят заграбените, раздадените, натрупаните или, бог знае, още какви баснословни пари, бизнеси и прочие иманета. То не са Ангелинки, Силвии, Дарини, Весели и Маи, следени под лупа от жадните за истина журналя, то не е чудо!
Майка ми, седемдесетгодишна пенсионирана зъболекарка, която ни е на гости в последната седмица, си почива като преглежда стари и нови купчини с вестници, чете ги, решава кръстословици и судоку и час по час възкликва от изумление, най-вече защото вярва на всичко написано - космическите числа и светският блясък на вдовиците направо я шашват. Тя също е вдовица и благодарение на този факт пенсията й за 40 години трудов стаж е надхвърлила двестата лева, даже е достигнала до двеста и двайсет, додали са й нещо и от татковата.
Познавам още десетки като нея, а десетки хиляди и не познавам, образовани, културни и честни, доведени до най-горчивия ръб на несправедливостта днес жени, лекарки, учителки, юристки, инженерки, университетски преподавателки, които цепят стотинката на две, износват  някогашните си дрехи и някогашните си мечти да отидат на екскурзия в чужбина или на опера, да си купят хубава книга.
А за истинските вдовици на прехода никой не се сеща. За тези жени не пише никой вестник, дори вестниците за пенсионери - а те са истинските вдовици на прехода, същинската представителна извадка за начина, по който бе разграбена и оплячкосана страната с всичките й пенсионни фондове, ресурси, социални придобивки и духовни ценности.
Те, нашите отрудени майчици, създадоха и натрупаха с неуморна работа материалните блага, които се разпродават вече двайсет години и все още е останало нещичко, отгледаха и образоваха деца, внуци и правнуци. Таки не ги заплашва, но ги заплашва всичко друго, цялата окаяност, несигурност и болка на живота, който те продължават да движат и до днес според силите си.