Вдъхновителят на българската идея

През 2020 г. се навършиха 150 години от провъзгласяването на самостойна българска църква - Българската Екзархия, 180 години от рождението и 105 години от блажената кончина на Екзарх Йосиф I Български (1840-1915). По този повод три български културни и образователни организации - Софийската градска художествена галерия (СГХГ), Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици "Екзарх Йосиф" - Разград, и Международният търговски и културен център Геопан - Бургас, издадоха пощенска картичка с портрет на Екзарх Йосиф. 

Доста необичайно днес, този тип възпоменание е много актуално преди век. Подобна възпоменателна картичка е издавана по повод 25-годишнината от възкачването на Йосиф на екзархийския престол през далечната 1902 г. (днес тя е колекционерска рядкост), уточняват инициаторите. Издаването й тогава съвпада и с избирането на Екзарха за патрон на Разградската гимназия, която носи неговото име с гордост до днес.

Софийската градска художествена галерия е съхранила в своя фонд забележителен портрет на Екзарха, нарисуван от Иван Мърквичка. Той е изпълнен с маслени бои на платно с размери 110 на 90 см. От него се излъчва духовната мощ на народен водач, изявил своята обединителна роля за единството на Мизия, Тракия и Македония в годините, когато се формира българската държавност. 

Именно този портрет на Мърквичка e избран за възпоменателна картичка, която отговаря на европейските пощенски стандарти (размери 15/21 см), а на гърба й е разположен обяснителен и посветителски текст заедно със знака на Българската Екзархия от 1870 до 1953 г. 

Издаването на възпоменателната картичка е радостен културен факт в нашето всекидневие. То показва, че забележителното дело на Негово блаженство Екзарх Йосиф I не е забравено, че неговото завещание има не само материални, но и духовни приемници, съобщават от Културен център Геопан - Бургас.

Част от тиража е дарен на Генералното консулство на България в Истанбул, за да стигне до българската културна общност в Турция.

Портрет на Екзарх Йосиф I Български,
Иван Мърквичка, СГХГ

Роден на 5 май 1840 г. в Калофер със светското име Лазар Йовчев, Екзарх Йосиф оглавява българската църква от 1877 до юни 1915 г. Бил е помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци учи във Великата народна школа във Фенер, а след това във Френския колеж (Цариград). През 1864 г. постъпва в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а 3 години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет.

Връща се в Цариград, работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводачество. През 1872 г. е замонашен под името Йосиф от Екзарх Антим I. В края на 1872 г. е вече протосингел, в началото на 1876 г. е ръкоположен за Ловчански митрополит. На 24 април 1877 г. Йосиф е избран и провъзгласен за Екзарх. Той определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население и всички български епархии. По-късно брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области.

Открива Българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в БАН. На 27 ноември 1913 г. заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринска Тракия е принуден да напусне Цариград и се прибира в София. Екзарх Йосиф умира през юни 1915 г. Погребан е до църквата "Света Неделя" в София. Завещава цялото си имущество за 3 дарителски фонда: към Светия синод, към БАН и към Мъжката гимназия в Разград.