"Възродителна" карта

Наближават местните избори и ДПС изтупа от прахта поредния закон за възродителния процес в лукав опит да разбуни позаспалите духове на българското общество. И да разбуди своя електорат. Идеята да се изличат от регистрите всички български имена, дадени насилствено на българи от турски произход отпреди над 25 години, е поредният сигнал за мобилизация и пробуждане на заспали емоционални спомени.
Вярно е, че възродителният процес стана причина Движението за права и свободи да бъде създадено и да просъществува през 25-годишната ни съвременна политическа история. Но поне от 15 години наименованието "ДПС" е почти изчерпано, защото днес свободите са много, а права има всякакви. И ДПС от години не е в опозиция, дори твърде често е на власт.
В новото време именно ДПС произведе каста от управленски кадри, за които "възродителните" процеси и "голямата екскурзия" са повод за кариерно израстване или управленски амбиции за сметка на държавата. Преди години не някой друг, а Ахмед Доган обяви пред младите си съпартийци, че е голям успех фактът, че над 95% от младежката организация на движението е заето в държавната, общинската или областната администрация. Статистика за партийна реализация, на която биха завидели всички останали партии у нас. 
За пострадалите в минало време ДПС и избирателите му получиха извинения от всички. Ваденето на етническата карта днес, разговорите за минали събития с почти 30-годишна давност, за които и участвалите в тях вече нямат ясен спомен, показват, че ДПС не разполага с нови идеи, с които да агитира своите да отидат до урните. Затова им трябва миналото. За да може чрез насаждането на историческата вина в другите да се печели от страданието на обикновените хора. С едничка мисъл - бъдещи облаги за партийния елит.