Възпоменание на Чудотворната Дивногорско-Сицилийска икона на Пресвета Богородица

На 18 февруари Православната църква възпоменава Чудотворната Дивногорско-Сицилийска икона на Пресвета Богородица – една от особено почитаните светини, прославила се с множество чудеса и застъпничество пред Бога в тежки времена на болести и изпитания.

Дивногорско-Сицилийската икона на Божията Майка носи името си от мястото на своето прославяне – Успенския Дивногорски манастир, намиращ се в пределите на някогашната Воронежка губерния, както и от мястото на своя произход – остров Сицилия. Според древното предание иконата била донесена в Дивните гори от благочестивите монаси Ксенофонт и Йоасаф, които били православни гърци. Смята се, че те пристигнали по тези земи най-късно в края на XV век, водени от стремеж към уединен духовен живот и служение на Бога.

Двамата монаси избрали живописно и усамотено място над река Дон, при вливането на река Тиха Сосна. Районът бил известен със своите впечатляващи варовикови образувания – високи стълбове и скални масиви, които създавали усещане за величие и тайнственост. Именно поради тази природна красота местността получила името „Дивни гори“ или „Дивни планини“.

Първоначално Ксенофонт и Йоасаф живеели в пещера, а впоследствие издълбали в меката варовикова скала първата църква. В този храм те поставили донесената от Сицилия икона на Божията Майка. По-късно на това място бил изграден Дивногорският манастир, който се превърнал в духовен център за вярващите. Именно тук двамата монаси намерили и своето вечно упокоение.

Иконата впечатлява със своята богата символика и духовно послание. Пресвета Богородица е изобразена седнала върху облаци – знак за нейното небесно достойнство и близост до Бога. В дясната си ръка тя държи разцъфнал бял крин – символ на чистота, непорочност и божествена благодат. С лявата си ръка придържа Младенеца Христос, Който седи в скута ѝ. Спасителят държи цвете и благославя с дясната си ръка. Около Богородица са изобразени осем ангела, а двама от тях коленичат в молитвено благоговение. Над главата на Божията Майка е представен Светият Дух във вид на гълъб – символ на Божието присъствие.

Особеното прославяне на чудотворната икона започва през 1831 година, когато в района върлувала тежка холерна епидемия. В този труден период възрастната жителка на град Коротояк – Екатерина Коломенска – получила насън явяване на Пресвета Богородица. Божията Майка ѝ наредила да бъде донесена Нейната икона и пред нея да бъде отслужен молебен за избавление.

След като иконата била донесена от манастира и пред нея била извършена обща молитва, станало чудо – холерната епидемия престанала. Скоро след това и град Острогожск бил избавен от същото бедствие чрез молитвено шествие със светинята. Подобни случаи на чудесно избавление били засвидетелствани и през 1847 и 1848 година, когато след литийни шествия с иконата жителите на засегнатите райони били спасени от нови вълни на болестта.

В знак на благодарност и почит към Божията Майка празнуването на Дивногорско-Сицилийската икона било установено на 5 февруари по стар стил, което съответства на 18 февруари по новия календар. Оттогава до днес вярващите отправят молитви пред този свят образ, търсейки закрила, утеха и духовна сила.

Дивногорско-Сицилийската икона на Пресвета Богородица остава символ на надеждата, вярата и небесното застъпничество. Нейната история напомня за силата на молитвата и за милостта на Божията Майка, която не изоставя вярващите в моменти на изпитание.

Източник: азбука.ру