Възпитанието: свобода или принуда

Доц. Петко КРЪСТЕВ
 
В процеса на възпитанието намират приложение и двете категории - необходимост и свобода. За педагогическата диалектика те не се изключват, а предпоставят. Идеализирането на свободата на личността и уравниловъчния подход при реализирането й се разминават - тук е заложено противоречието, което води до деформации (хаос) и дехуманизиращи тенденции във възпитанието и духовното облагородяване на подрастващите. И оттук логично възниква въпросът - свобода от какво и за кого?
Правителството приключва подготовката на нов Закон за предучилищното и училищното образование. Минаха две десетилетия от прехода към демократично общество у нас. Оказа се, че едва сега се разбира, че обучението не може да се дистанцира от възпитанието, като възпитанието се остави само на семейството, църквата и самовъзпитанието.
Днес и учители, и родители, и част от самите ученици са притеснени от ценностната система на подрастващите. Само притеснението не може да задоволява обществото ни. Нужни са най-после нормативни управленчески решения, включително и в новия закон.
Тази невероятно актуална проблематика ме насочи към проучването й посредством анкета - диалог във вижданията на учителския колектив в наше елитно средно училище - ГПЧЕ "Хр. Ботев".  За учебната 2012-2013 година то бе класирано на шесто място на национално ниво сред този вид училища за езикова подготовка на учениците.
Възпитанието все още няма своя цел за етапа на демократичното гражданско общество. Някои подхвърляния по телевизията и в пресата, че целта му е преуспяваща в житейското състезание личност - богатият човек, който е забогатял по честен начин, без да нарушава изискванията на законите - колегията не приема. Относно необходимостта от оценяване на поведението на учениците почти сто процента от колегите настояват това да става в три степени. Същата е позицията на колектива и по отношение на вечерния час. Преподавателите дори недоумяват какви съображения пречат на това. Отговорността е не само на родителите, а нормативното неуреждане на въпроса предизвиква недоумение.
Относно задължителното униформено облекло от учениците в горната степен на така наречените елитни училища (езикови, математически и др.), колективът настоява за неговото въвеждане, но съгласувано със самите ученици и техните родители, при това не заради някаква социална уравниловка, а заради адекватното за възрастта естетическо самочувствие на подрастващите.
Логично, най-значим размисъл предизвиква въпросът: свобода от кого и свобода за кого?
Допусна се през началния период на прехода към демократично гражданско общество да се противопоставят свободата на личността на контрола, взискателността и търсенето на отговорност при възпитанието. Но тези подходи се намират в диалектическо единство, разпокъсването  противопоставянето им води или до педагогическа диктатура, както бе до 1989 г., или до педагогическа анархия, както е сега. Между впрочем така е и в живота на обществото.
Какъв е изводът: анкетираните категорично защитиха позицията, че идеализирането на свободата и елиминирането на контрола (при уравниловъчния подход) води до безотговорност. Нужен е диференциран подход.
Специално внимание заслужава виждането на колегите по отношение на взаимодействието на училището със семейството. Съвременното семейство тепърва ще се преоткрива от българското училище и неговите ръководители като уникален фактор с редица особености, за да се разберат и оползотворят неговите действителни възможности в процеса на формирането и възпитанието на младото поколение.