Вазовият съюз

След по-малко от година се навършват 100 години от създаването на Съюза на българските писатели. Творческият съюз, който през последните години преживя какви ли не "премеждия". Първо след промяната не закъсняха апетитите към имотите на СБП. После започна присвояването на неговата интелектуална собственост - откраднат бе в. "Литературен фронт". Не закъсняха и подмолните борби срещу "консервативните" ръководства на Съюза. Сега и сега едни настояват за неговото "превземане" и радикална "промяна". Други смятат, че незабавно трябва да се проведе политическа чистка и разплащане със... соцреализма. Трети? - Трети гледат на СБП като на "доходно място", от чиито митични имоти все още може да се опоска нещо. Четвърти по-скоро се вълнуват от своите кариеристични амбиции, колкото и да прикриват истинските си намерения като в приказката за Червената шапчица.
А истината е такава, че през септември 1913 г. СБП е учреден като творческа организация, призвана да осигури материална подкрепа на писателите, при зачитане правото на всеки от тях свободно да изразява своите възгледи. Такава е интенцията на първия председател на Писателския съюз Иван Ст. Андрейчин, а по-късно и на почетния председател Иван Вазов. Такъв е смисълът на писателското сдружаване. В противен случай то ще възпроизведе отново практиките на "онази държава" с обратен знак.
Затова ще е добре, ако днешното събрание на СБП попълни неговата Управа и приеме една прагматична програма за неговата 100-годишнина - без помпозни заклинания и празни обещения.
И най-важното - вратите на писателската организация да бъдат широко отворени за талантливите млади писатели и поети, критици; да бъде създадено силно "младежко лоби", без което СБП ще е превърне в творчески съюз със затихващи функции. Време е!